140 години от Руско-турската война (1977-1878). Боевете за Стара и Нова Загора

Руският командващ трябва да попречи двете турски армии да се слеят. Затова той взема смелото решение да се справи с противника, като разгроми армиите му една по една.

На 10 юли (22 юли) 1877-а авангард на Предния отряд влиза в Стара Загора и освобождава града, който е стратегически важна точка за бъдещо настъпление в Тракия. Бързото придвижване на войските на Сюлейман принуждава Гурко да се отклони от главното направление на руското настъпление – Одрин. Той решава първо да неутрализира Новозагорския гарнизон на Реуф паша и да така да пресече опитите за обединяването му с армията на настъпващия Сюлейман. Ген. Гурко оставя в Стара Загора 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия под командването на ген. Николай Столетов и 17 юли (29 юли) насочва силите си към Нова Загора.

Руската атака при Нова Загора е на следващия ден - 18 юли (30 юли). Боят е ожесточен, а османлиите палят града и отстъпват от позициите си. Междувременно Сюлейман паша вече е на 12 км южно от Стара Загора и концентрира силите си за превземането на града. Руските войски, участвали в битката при Нова Загора, бързат обратно към Стара Загора. Натам, за да подсили армията на Сюлейман, бърза и Реуф паша с гарнизона си, но походът му е спрян от нова руска атака рано сутринта на 19 юли (31 юли) край Джуранли (днешно Калитиново). Руснаците отново удържат победа, но тази битка не позволява на ген. Гурко и бойците му да се включат в защита на Стара Загора.

Докато ген. Гурко и Реуф паша мерят сили край Джуранли Сюлейман паша тръгва в решителна атака срещу Стара Загора с всичките си 16 хил. войници и офицери. А градът се брани от... 3 500 български опълченци и руски войници. Настъплението е спряно от слаб авангард.

Сюлейман дава воля на презрението си към силата и военните умения на противника и атакува центъра на защитата на града, нещо недопустимо от гледна точка на военната стратегия. Турците са отблъснати, а пашата е принуден да смени тактиката – със значителни сили той настъпва срещу левия флаг на защитната линия, където са I-ва и III-та опълченска дружина заедно с... двете си оръдия. Турските аскери са принудени да залегнат недалеч от българските позиции, а малко по-късно и да побегнат, след като подполковник Калитин повежда III-та дружина в контраатака. Опълченците обаче се врязват напред и са заплашени от обкръжение. Тогава в атака тръгва и съседната - I-ва дружина. Започва яростен ръкопашен бой, като особено драматична е защитата на Самарското знаме – знамето на III-та дружина. Загиват няколко знаменосци, сред които и подполковник Калитин, но бойната светиня е спасена.

Защитниците на Стара Загора отбиват атака след атака, а единственият им път за отстъпление е на десния фланг, накъдето се е насочила турска колона. Командващият ген. Столетов заедно с конниците напуска позициите и се насочва към идващия на помощ отряд на ген. Гурко, а заместникът му - полковник Де Прерадович, издава заповед за оттегляне. Към прохода, водещ към Казанлък, се изтеглят не само руските части и опълченски дружини, но и десетки хиляди българи от Стара Загора и тунджанските села.

Когато Гурко пристига, боят е завършил. Войските му са уморени от сраженията, в които участват още от сутринта. Затова руският генерал се отказва веднага да атакува лагера на Сюлейман пред Стара Загора. Пашата се възползва и изпраща четири батальона в града. Освирепелите аскери избиват 14 500 българи от града и селата южно от него, а други 10 000 - предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция. Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена.

Боевете за Стара Загора са истинското бойно кръщение на Българското опълчение и Самарското знаме. След разформироването на Предния отряд ген. Гурко издава прощална заповед, в която се казва: „Това беше първото сражение, в което вие влязохте в бой с врага, и в него веднага се показахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее и може да каже, че тя не се бе излъгала, задето изпрати във вашите редове своите най-добри офицери. Вие сте ядката на бъдещата българска армия.“

Много от българите, избягали от Стара Загора по време на боевете, не се завръщат в града. Тогава малцина са вярвали, че обезлюдената и опожарена Стара Загора ще се въздигне отново. Днес, 140 години по-късно, старозагорци честват годишнината от битката за града по време на Руско-турската война през 1877 година.

На 31 юли 2017 г. жителите и гостите на града наблюдаваха уникален спектакъл от звук и светлина на открито, озаглавен "Молитва за Стара Загора". Вижте видеото.

Вижте още:

140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.). Войната - закономерен резултат от процес, започнал по-рано. Дипломатическата подготовка на войната.

За начало на същинските военни действия в Руско-турската война от 1877-1878 г. се приема дебаркирането на руските войски на българския бряг в района на Зимница - Свищов на 15 юни (27 юни) 1877 година.

Спомен за Знамето. Самарското знаме - синоним на героизма и саможертвата в името на българската свобода

Шипка! Тук изгря свободата на България

Обсадата на Плевен. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)

3 март – възраждане на независима България

250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов