Сънувах медала в нощта преди да изляза на финал, призна Мирела Демирева
Сребърната медалистка в скока на височина при жените на Олимпийските игри Мирела Демирева заяви в студиото на БНТ, че все още не осъзнава успеха си. Демирева спечели сребърен медал в драматичен финал, където четири състезателки останаха със 197 см, но Рут Бейтия от Испания в крайна сметка триумфира с титлата.
"Един спортист осъзнава какво е постигнал, когато преживява успеха с хората около него. Живея с този финал цяла година и сега той е факт. Още си подреждам акъла. Но трябва да призная, че и аз, и майка ми сънувахме това. В нощта преди финала сънувах, че съм спечелила медал и лягам и плача. И приятелят ми ме пита защо плача и аз казах, че съм много щастлива”, бяха първите думи на Демирева.
"Не съм очаквала, че успехът ми може да има такъв резонанс и това ме прави щастлива. През септември ще станат две години, откакто работя с треньора Маринус ван Леуин и много си паснахме. Промени основно разбега при мене, програмата е различна, всичко е около техниката за високия скок“, добави тя.
"Живея и работя в Холандия, там няма кой знае какво да се прави. Почти не излизам, основно тренирам, чета и уча езика”, разказа ежедневието си Демирева.
"Мисля за световния рекорд в дисциплината от малка. И смятам, че сега е все по-възможен. Снощи обаче до край се борех за златния медал, излязох за това. За мене 200 сантиметра е гросмайсторска височина.
Холандският треньор на българската скачачка Маринус ван Леуин обяви, че този успех е само началото и в момента погледите са насочени към Токио, още повече че конкурентките от снощния финал са в напреднала възраст.
Но непосредствените планове на Мирела са две участия в Диамантената лига тази година - в Париж и Цюрих, след което се прибира у дома. Но тя има закалката от дома, тъй като майка й Валя е участничка в щафетата на България на 4 по 100 метра в Рим през 1987-а година, където остава 4-а, както и 5-а в Сеул година по-късно на Олимпиадата. Баща й пък е републикански шампион на хърдели.
"Всяко дете, което влиза в атлетиката, минава през трибоя. Но когато стъпих в сектора за скок на височина, вече нямах колебания кой е моят спорт. Но през всичките тези години, в които съм в атлетиката, винаги съм вярвала, че ще стигна до медал на Олимпиада.
