СВЕТОЗАРА ДАВИДКОВА - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
- Някои го наричат „мечта“… – единствената светлина, която се прокрадваше през прозрачните завеси на стаята, идваше от оранжевата улична лампа отвън. – Други го наричат „цел“…
Мъжът вдигна глава и продължи с рязък тон:
- Аз го наричам „център“. Защо да използвам скапани, неясни понятия? – той отпи останалата на дъното на чашата глътка коняк. – „Мечта“ казва влачещият се по течението човек. „Цел“ казва някой с по-ясни идеи и с точно начертана пътека. Но това, за което аз говоря… – той тресна празната чаша на масата – то е нещо друго. То е средата, то е ядрото, към което човек е така привлечен, че всичко в него започва да кръжи около този център – и мислите му, и действията му, и всяка проклета малка частичка живот в него е устремена натам. Когато някой има център, ето това е мигът, в който човекът и мечтата наистина стават едно – той се обърна и изкрещя – Не ме докосвай! Ти нямаш идея за какво говоря, ти никога няма да имаш! – и блъсна ръката, понечила да прегърне раменете му.
