Тържествен митинг-заря за 142 години от Априлското въстание
На 1 май отново бяхме заедно в Панагюрище - 142 години след Априлското въстание. Българската национална телевизия излъчи директно тържествения митинг-заря от 20:30 часа!
Напоени с кръв и кости са страниците на българската история, но едно събитие грее в гранитния зид на паметта ни - Априлското въстание. Това каза в Панагюрище председателят на Народно събрание Цвета Караянчева по повод 142-та годишнина от Априлското въстание.
„Горди панагюрци, наследници на Райна Княгиня, буреносна е българската история, напоени с кръв и кости са нейните страници, но има едно знаменателно събитие, което грее в гранитния зид на паметта ни - славното Априлско въстание, описано от поети, изумило световни умове, обезсмъртило героите на националната революция и вдъхновило цял народ да скочи като един срещу Османската империя, срещу поробителя“, заяви Караянчева.
„Героите от Априлското въстание изковаха българската национална Голгота. Копривщица беше първа, тя запали искрата, но тук в Панагюрище тя се разля като лава, избухна и изпепели 5-вековното смирение на угнетения български народ. Те, априлците, ни завещаха да бъдем горди, да не продаваме честта за самун хляб, паница леща или за топла соба, защото човек е роден за свобода.
„Казват, че за да видиш надалеч, трябва да стъпиш на раменете на титани. Героите на Априлската епопея са тези титани и те не могат да бъдат мерени с аршина на простосмъртните. Ние можем само да вървим след тях и да помним едно, че борбата за свобода не завършва с победата, а започва с нея и този, който не уважава свободата на другия, не е дорасъл за нея. Поклон и вечна памет на панагюрци, които написаха с кръв нашата история. Да живее България“, завърши словото си Цвета Караянчева.
По волята на Бог и чрез жертвите на най-достойните и невинните от праха на мъртвите възкресихме държавата си. Това каза кметът на Панагюрище Никола Белишки.
„Днес ще коленичим, ще помълчим минута в памет и молива, в признателност към тях - чедата на България, към юнаците, които искали да живеят, но загинали за нея – за земята българска, към майките, които копаели с пръсти гробове и кладенци и ги пълнели със сълзи, към младенците, невинните, тичали босоноги към нея, не живели, нивга не мразили, още не любили“, заяви Белишки.
