ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ - ОТЧУЖДЕН
На диска вървеше „Бягство”, ама не на Авеню версията, а по-дискотечна някаква и с женски вокал. Мацката с метафори се заканваше да бяга. Защо трябва да бягаш, мило момиче, не можеш ли просто да си тръгнеш? Бавно да се отдалечиш. Да може той дълго да те гледа. И дълго да му е гадно и зле. Защо ли? Защото, когато двама се обичат, но въпреки това единия поиска да се отдалечи, той иска за себе си спасение, но не иска за другия страдание. А бягството е най-безкръвния начин за това. Бързо и рязко. Раз-прас! Както се маха лепенка от още открита рана. Който обича, той е добър. Дори вече да не обича по този начин, начина да бъде добър е само един. Но ти си безчувствен звяр, Велине, и няма как да ги знаеш тия неща.
Все пак, след трийсет минути висене на паркинга се оказа, че аз въобще няма да се качвам горе. Защото Елица слезе долу.
Ех, мое малко момиче! Защо ти трябваше да слизаш долу така? Не можа ли поне още малко да постоиш там? Горе. Високо. Като детско хвърчило. Както обичам да стоиш в мислите ми. Високо, високо, високо... Ти, обич синеока... Ти отмина. Ти се срина.
След трийсет минути в колата, през които чаках да се кача при теб, ти слезе на паркинга, но не слезе заради мен. Слезе заради това смешно момче. Което и то от петнайсет минути поне тропосваше тротоара. Смешно момче. Както са смешни повечето момчета в тази възраст, в която повечето момичета са прелестни. Прелестни и лесни. Лесни и чудесни. Но най-вече объркани и преходни. И ти, прелестна, преходна, мила и малка моя, хвана за ръка това смешно твое момче и под сянката на редутските кестени, сякаш нарочно бавно се отдалечи. А аз дълго те гледах. И тъжно те мислих. И толкова исках да се разрева. И ми беше гадно, и ми беше зле. Но не само за мене ми беше гадно. Беше ми и за него. Защото аз съм опитвал вече вкуса на паветата, а той е опитвал само топло мляко и теб. При мене павето е на мястото на сърцето, а неговото е твое и именно ти ще го вкамениш. Без жестокост и без умисъл. Просто това е естеството ти и такава е младата ти момичешка магия – което пипнеш, камък да става. Все едно кур или сърце е то.
