Вим Вендерс

"Сексът и насилието не са "моята чаша с чай". Повече си падам по сакса и цигулката".

Вим Вендерс

Ернст Вилхелм Вендерс, роден на 14 август 1945 година в Дюселдорф, Север Рейн - Вестфалия. Изучавал медицина и философия в Мюнхен, Фрайбург и Дюселдорф. През 1968 постъпва в Мюнхенската академията за кино и телевизия. Президент на Европейската филмова академия, председател на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1989, през 2006 закрива Белградския ФЕСТ, а през 2008, като председател на журито на Фестивала във Венеция, влиза в остър конфликт с директора заради правилата, точно преди финалното решение и огорчен от лошия опит, се заклева да не участва повече в жури. През 1997 дарява наградата си от Кан за филма "Криле на желанието" , в рамер на 5 000 долара, на канадеца Атом Егоян.

Зад кадър: пет брака и пет законни съпруги, всяка от които е снимал в поне един филм.


СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ НА ВИМ ВЕНДЕРС

за НЕИЗВЕСТНОТО:

"В началото исках само да правя филми, но от дистанцията на времето, самото пътуване вече не беше цел, а онова, което ще се открие накрая. Сега правя филми, за да открия нещо, което не знам - подобно на детектив".


за СЦЕНАРИЯ

"Филмовата индустрия в Холивуд е насочена все повече към власт и контрол, а не за разказване на истории, каквато е само претенцията й. Иронията е, че фундаменталната разлика - в правенето на филми, между Европа и Америка е в значението на сценария. Моят опит в Германия и Франция показва, че сценарият е това, на което принципно се основава филмът - основата, по която той е направен. Американците са далеч по-практични. За тях сценарият е подробно описание, което трябва стриктно да се следва в постоянен страх от това, нещо да не се наруши. В известен смисъл цялата творческа енергия отива в сценария и някой да заяви, че филмът съществува, още преди да се е снимал. Губи се спонтанността. Но във Франция и Германия правенето на филм се възприема повече като приключение, само по себе си...."

за КЛАСИКАТА

"Днес оригиналността е рядкост в киното и това не е ценен стремеж, защото повечето творби, които го демонстрират са егоцентрични и претенциозни. Това, което е най-приятно за гледане са обикновените неща на класически език с чувството, че образът ще бъде разбран от всеки. Аз изобщо не съм привърженик на новоразвиващия се филмов език с преднамерена естетика. Аз обичам филмовата история и по-добре да се учите от тези, които ви я преподават..."

за ЖАНРА

"Много е трудно да останеш в границите на филмовия жанр. Възхищавам се на способните да го правят. Аз просто не притежавам нужната дисциплина. Това, което харесвам относно жанровете е възможността да играеш с очакванията и точните правила, които можеш да спазваш или да нарушаваш. Но жанровете са забавно нещо - и рай, и ад. Помагат ти да насочиш идеите си, помагат в ориентацията на аудиторията, но не помагат в онова, което искаш да прокараш извън тях. Жанровете се гневят, когато искаш да разкажеш и други истории, защото жанрът е самозадоволящ се вид и иска да бъде център на вниманието".

за ПРОДУЦИРАНЕТО

"Винаги ще продуцирам своите филми. Трябва да станете продуцент, ако искате някакъв контрол върху съдбата на своята творба. В противен случай, той става филм на някой друг, който прави с него, каквото си поиска. Аз самият вече имам един такъв лош опит и никога няма да го повторя... "




Накратко: "Сексът и насилието не са моята чаша с чай. Повече си падам по сакса и цигулката". и още :"Превърнах се от създател на образи в разказвач на истории. Само историята може да придаде значение и морал на един образ".

*Златна Романова

Кампании Виж повече