Яворов - 140 години от рождението

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

---

"Яворов разбива клишето, че големите поети са непризнати приживе, Яворов е големият поет на началото на XX век и в това се солидаризират всички негови съвременници.

Самата поезия на Яворов е толкова взривна, още 20-годишен пише такива стихове като "Калиопа", като "Лист отбрулен", които преобръщат сърцата на д-р Кръстев и Пенчо Славейков, за да го изтеглят от Анхиало (Поморие) в София и да го прекръстят от Крачолов на Яворов."

Пламен Дойнов в "Денят започва с култура".

---

"Пейо Крачолов Яворов е от осъществените личности на трагично неосъществилия качествата си етнос, сакрално същество, чиято земна мисия, макар и прекъсната, може да се приеме за изпълнена. Мисия, която освен душевно удовлетворение му донася и нови изпитания по неразбиране и самота. Защото някой трябва да показва на другите силата на другостта. Някой трябва да показва, че и Бог понякога е влюбен и тогава шепне любовните си истини чрез най-подходящата душа, мятаща се на земята. Каквато е и продължава да бъде безсмъртната душа на пеещото същество Пейо К. Яворов."

Румен Леонидов

---

История.bg: "Яворов - една шепа пяна, грабната от морето, която чезне, без да успее да намокри ръката...”