Адвокат Христо Ничев: „Законът за несъстоятелността на физическите лица крие огромни рискове от блокиране на съдилищата“

С предстоящото влизането в сила на възможността гражданите да могат да подават заявления по Закон за несъстоятелността на физическите лица, голяма част от юридическата гилдия изразява сериозни опасения относно последиците от прилагането му. Макар законът да е крачка напред в уреждането на проблемите с т.нар. „вечни длъжници“, той крие сериозни рискове, които са подценени от законодателя.

Адвокат Христо Ничев, който още от самото начало беше част от работната група, обсъждала текстовете на законопроекта между първо и второ четене в Народното събрание и има близо 20 годишен юридически опит в областта на потребителско и фирмено кредитиране и изпълнителния процес, изразява тревога, че макар и с добри намерения, законът е приет без реална подготовка за неговото изпълнение. „Имаме закон, който по замисъл цели да даде втори шанс на задлъжнелите физически лица, но на практика е изграден така, че още от първия ден на действието му ще предизвика вълна от хиляди молби за обявяване в несъстоятелност, а съдебната система просто не е подготвена за този наплив.“

Юристът напомня, че в закона има заложен 9 месечен срок в който Министерство на правосъдието следва да приведе в действие регистър за несъстоятелността на физическите лица, от който момент ще може гражданите да сезират съда с такива искания.„Въпросът е какво правим след това, този срок не е съпроводен с каквито и да било реални мерки за подготовка на съдилищата – нито кадрови, нито организационни“ подчертава Ничев. България рискува да повтори грешката на Румъния, където подобен закон за личния фалит влезе в сила без адекватна подготовка и в резултат съдебната система беше буквално парализирана за дълъг период от време. Проблемът обаче няма да касае само производствата по несъстоятелност на физически лица, а ще касае цялостното блокиране на съдебната ни система по всички видове дела. „Без яснота, последователност и подготвена инфраструктура, този закон може да се окаже бомба със закъснител“, предупреждава той.

По време на заседанията на работната група в Народното събрание, водещи юристи от различни области на правото, в това число и реномирани университетски преподаватели, неколкократно обърнаха внимание на законотворците, че приемането на този закон е най-подходящият момент за отмяна на временното решение, взето през 2021 г., с цел избягване на санкции от Европейския съюз – а именно въвеждането на института на абсолютната давност в Закона за задълженията и договорите. Този институт е напълно непознат и неприложим в останалите страни членки на ЕС, и неговото поддържане в българското право създава противоречия. „Мнението, че абсолютната давност трябва да отпадне при въвеждането на закона за личния фалит, беше споделяно от редица експерти. Според адвокат Христо Ничев с новия закон вече имаме ясен, структуриран механизъм за приключване на дългови задължения, и запазването на паралелна система чрез абсолютната давност създава правна несигурност и излишна дублираност. Истинската цел на закона – да помогне на изпадналите в безизходица хора – може да бъде постигната само ако държавата подходи отговорно и осигури реални условия за прилагането му, в противен случай рискуваме да създадем голям юридически и съдебен хаос.“