Какви са нагласите на българските граждани към "Зелената сделка"

62% oт българите са на мнение, че климатичните промени са реална заплаха пред човечеството. Това става ясно от проучване по поръчка на Dir.bg, проведено от Изследователски център Тренд, в периода 4-11 май 2022 г. сред 1002 респондента. През септември 2021 г. този дял е бил 68%. Динамиката в процентите в голяма степен се дължи на войната в Украйна и заплахата от разширяване на конфликта.

Както през септември 2021 г., така и през май месец се запазват сходни нива на готовност от страна на българското общество да промени ежедневните си навици с цел опазване на околната среда – 67%. Най-младите на възраст 18-29 г. в най-големи дялове са склонни да променят навиците си (разделно изхвърляне на отпадъци, по-малко използване на пластмаса и т.н.) за сметка на останалите възрастови групи. Образованието също има значение при готовността на хората за такива промени – 80% от хората с висше образование са готови да променят ежедневните си навици, докато при хората с основно и по-ниско този дял е едва 39%. 22% от българите посочват, че не са готови да направят конкретни неща с цел опазване на околната среда.

В най-голям дял българите са склонни за изхвърлят разделно отпадъците си – 78 процентни пункта. С по 62 процентни пункта се нареждат консумация на местни и сезонни продукти, пазаруване на по-малко стоки, които съдържат пластмаса и опаковки, както и закупуване на енергоефективни електроуреди. Консумацията на местни и сезонни продукти се вписва в разбиранията на българина, че местното е по-качествено от вносните продукти. Чрез закупуването на енергоефективни електроуреди пък ще спестяват от сметките си за ток. 50 процентни пункта събира пестенето на вода с цел намаляване на въздействието върху изменението на климата. От останалите изследвани опции се вижда, че българинът по-трудно би се разделил с неща, които улесняват живота му – едва 29 процентни пункта се измерват по отношение на по-малко пътуване с автомобил, а 16 процентни пункта по отношение на ограничаването на консумацията на говеждо месо.

¾ от българите не са запознати с целите на Зелената сделка и Плана за декарбонизация на ЕС. Сходни резултати се отчитат и в проучването през месец септември 2021 г. Сред най-младите и сред най-възрастните се отчита най-висок дял на незапознатост с темата.

45% от българите не знаят/не могат да преценят дали е необходимо или не е необходимо осъществяването на Зелената сделка. Това кореспондира с предходния въпрос, което показва, че липсата на информация оказва влияние в оценката спрямо Зелената сделка. 33% от своя страна са на мнение, че е необходимо да бъде осъществена. Това са основно по-млади хора с висше образование.

По-чист въздух/вода (41 процентни пункта), опазване на околната среда (36 проценти пункта), битка срещу глобалното затопляне (29 процентни пункта) са опциите, с които в най-големи дялове се свързва

Зелената сделка от страна на българите. Отрицателните оценки от Зелената сделка събират по-ниски дялове – затваряне на ТЕЦ-овете (26 процентни пункта), загуба на работни места (13 проценти пункта), понижаване на доходите (7 процентни пункта).

37% от българите са на мнение, че Зелената сделка ще има положителен ефект върху живота в България, а 23% са на противоположното мнение. Висок дял на не знам/не мога да преценя се регистрира и при този въпрос – 40%, което отново се дължи на незапознатостта на обществото с темата. Най-младите на възраст 18-29 г. в най-голям дял не са запознати с темата.

Загубата на работни места (48 процентни пункта), както и закриването на бизнеси (42 процентни пункта) най-много тревожат българите във връзка с прилагането на мерки по Зелената сделка. 38% процентни пункта се отчитат по отношение на финансови загуби, които се очакват от Зелената сделка. 13% от българите посочват, че нямат притеснения от мерките по Зелената сделка.

83% от българите не са запознати за какво ще бъдат използвани средствата, които България ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост. Едва 10% посочват, че са запознати.

По отношение на повишаването на цените, като основни причини се изтъкват цените на енергоносителите (68 процентни пункта) и войната в Украйна (65 процентни пункта). Сред останалите изтъкнати причини с 48 процентни пункта са действията на българското правителство. Едва с 8 процентни пункта се нарежда Зелената сделка като причина за ръста на цените.