Казусът "Джокович" - кой печели и кой губи от случващото се в Австралия

Cui bono? Латинският въпрос, който обикновено ни насочва към човека или хората, които са главните виновници във всяка заплетена ситуация. Кой има полза от безпрецедентната дандания, от откровения фарс, който вече около седмица се разиграва по австралийските терминали и хотели? И кой е основният виновник за появата на тази сага и превръщането й в основна тема за световните медии?

Заподозрян 1. Австралия. Дори и да не сте особено запознати с ковид-правилата в тази част на света, със сигурност вече знаете, че самите австралийски власти не бяха особено единодушни относно това „що е то медицинско изключение и как може да бъде позволено на неваксинирания Новак Джокович да влезе на територията на страната?“.

Две независими комисии – една, представляваща щата Виктория, където трябва да се проведе първият турнир от Големия шлем за годината и втора, ангажирана от Тенис Австралия, информират щаба на сърбина, че той може да бъде допуснат, ако представи валиден документ за прекаран ковид-19 в последните 6 месеца. Което обаче не кореспондира с правилата на централната власт в Канбера. Ерго граничните сили в Австралия не позволяват на тенисиста да се озове в страната, просто защото прекаран коронавирус не е достатъчно силен аргумент, заслужващ медицинско изключение. В хода на седмицата разминаването стана дори още по-осезаемо, само ако слушаме думите на премиера Скот Морисън, който смени мнението си нееднократно.

В страната в момента върлува незапоменена вълна на ковид-19, каквато Австралия не беше виждала от самото начало на пандемията. Общественото негодувание се повишава на фона на строгите рестрикции и над 70 хиляди заразени за ден. С поглед и към задаващите се избори през май, спокойно можем да съзрем и дългата ръка на популизма от Морисън и вътрешния министър Карън Андрюс, които виждат в лицето на известния сърбин чудесна възможност за нагледен пример и знак към обществото, че правилата се спазват, а компромиси не се правят. Противоречията се задълбочават, особено ако версията, че основната фигура на Аустрейлиън Оупън - Крейг Тайли - е получил мейл в края на ноември, чрез който е известен, че прекаран каран не действа като индулгенция, се окаже вярна. Кой има полза? Сякаш никой.

Заподозрян номер 2. Новак Джокович. Нееднократно изказвал се с неособена охота за ваксините, Ноле отдавна се навърташе около този капан. От седмици насам се шушукаше за потенциалното му отсъствие от кортовете в Мелбърн точно заради липсата на ваксина – задължително условие, за да бъдеш сред останалите тенисисти. Джокович и неговият щаб очевидно са приели за чиста монета уверенията на двете здравни комисии и допускат редица грешки в документацията си – разбра се, че визата на сърбина далеч не е сред най-изрядните, като прословутото медицинско изключение не е упоменато достатъчно ясно. И юридическите грешки ще бъдат изложени пред съда утре. Но несъответствията не спират – Джокович и екипът му твърдят, че той е заболял от коронавирус на 16 декември, когато обаче социалните мрежи издават сърбина за доста натоварената му програма – присъствие на церемония за представяне на пощенски марки в негова чест, посещение на събитие в собствената му фондация, срещи с обещаващи тенисисти. Все действия, които не се очакват от човек, подлеждащ на карантина. Дори и да предположим, че е разбрал по-късно, до края на същата карантина има и други пробойни, като пътуването му до Испания и обществени появи в Сърбия.

Вече прекарал доста дни в хотела около Мелбърн, превърнал се в нарицателно за ниска хигиена, Джокович привлече вниманието на целия свят върху себе си, дори и да не стъпил и за секунда на корта. А и на теория той спокойно може да твърди, че е невинен, защото е имал уверението на местните власти, че ще бъде допуснат в Австралия. Но кой има полза? На пръв поглед – не и Новак Джокович. Австралийците се оплетоха в собствените си регулации и изпаданаха в унизителното положение да анулурат визи на хора, които вече са били на територията на страната и дори са играли в турнири, какъвто беше случаят с чешката тенисистка Рената Ворачова. Хората около Джокович пък вдигнаха шум до небесата, което не е задължително да е с положителен оттенък, особено ако човек чуе думите на баща му, попрекалил със сравненията, описвайки Ноле като „Спартак“ и „Исус“.

Самият турнир от голямата четворка в Мелбърн също губи, защото един от великаните в този спорт вероятно няма да играе, което е лоша реклама. Колкото и да казват, че подобно явление като „лоша реклама“ не съществува. Разнополюсните реакции у останалите тенисисти също са показател за сложността на казуса – Ник Кириос и Джон Иснър критикуваха остро действията на австралийците, като защитиха Джокович, докато един от големите му съперници – Рафаел Надал – по-скоро съзря грешката у самия Ноле, просто защото той не е искал да се съобрази с правилата за задължителна ваксинация.

Сагата „Джокович“, разбира се, роди и някои закачливи шаржове, така че, все пак можем да посочим кой има полза – интернет потребителите, които бързо направиха препратки към филма „Терминалът“ с Том Ханкс, показаха Джокович като екшън герой на летището в Мелбърн, изработиха карикатури с Надал и Федерер, маскирани като гранични власти, а официалният профил на авиокомпания пусна хитроумна публикация, внедрявайки в него ястребовото око.Силно политизиран и отдавна преминал отвъд границите на спорта, случаят е отличен пример и за нашето съвремие – едни виждат деспотизъм и погазване на човешките права, втори оприличават Джокович като символ на антиваксърството, трети съзират недопустимо непокорство в поведението на сърбина. Едно е ясно – тенисът също няма полза.

Автор Стефан Георгиев