От последни можем да станем първи – изводите от Technovation 2024

Третата годишна конференция на списание „Мениджър” Technovation 2024 се проведе при голям интерес в Sofia Event Center на 23 април. Иван Василев, заместник-кмет на Столична община, откри форума. По думите му три неща са важни, за да може екосистемата да продължи да се развива и да създава продукти с висока добавена стойност, която да остава именно в България - достъпът до капитал и хора, както и добри условия за правене на бизнес.

„Започваме от тази година да внедряваме AI в общината, но внимателно, с мисъл за хората. София и България са места с възможности и човешки потенциал и от нас зависи да ги направим по-добро място”, отбеляза той.

Какво бъдеще ни очаква през 2040 г. и ребрандирането на България като технологична локация бе основният фокус на дискусията на първи панел „Reshaping The Tech Landscape" с модератор Таня Кръстева, главен редактор на списание „Мениджър“. Според Йордан Гинев, управляващ директор за България в DIGITALL, „ако направим необходимите инвестиции и препозициониране, бъдещето ни като технологична дестинация ще бъде много по-светло".

Момчил Кюркчиев, Chief Strategy Officer в CleverTap, допълни, че „от последни можем да станем първи”, подкрепен от Петко Карамочев, основател на INDUSTRIA. Участниците в панела се противопоставиха на увеличаване на осигурителните прагове, изтъквайки, че това следва да е обвързано с повишаване на услугата, която осигурените лица ползват.

В рамките на панела се проведе интервю от Венцислав Савов, част от редакционния екип на списание „Мениджър“, с Полина Нинова, ръководител „Маркетинг и потребителско изживяване за категория бездимни продукти“ във „Филип Морис България" на тема „Могат ли науката и технологиите да направят така, че цигарите напълно да останат в миналото?“. Според нея е напълно възможно, като даде за пример Япония, където около 30% от хората реално спират да пушат традиционни цигари и преминават към някакъв вид бездимни устройства.

„Хубаво е кешът да съществува в някаква минимална част, тъй като единственото нещо, което не е нечия друга отговорност, е това, което държите в ръката си“. С тези думи модераторът Стойчо Недев, CTO and MoB в DAVID Holding, зададе рамката на разговора във втори панел „Fintech: A Cashless Society“. Той първо насочи вниманието към регулаторните рамки във финансите и финтех сферата, като отбеляза, че от известно време България е включена в сивия списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF).

По линия на регулациите д-р Неда Мужо, началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ в Комисията по финансов надзор, отбеляза, че „целият бизнес, който се създава по света, има нужда от един регулатор, който да е предвидим и прозрачен, в защита на потребителите“.

Извършваните през мобилните портфейли трансакции вече изпреварват тези чрез физически карти, отбеляза Лъчезар Венков, CEO на MyFin. По думите му последните години електронните портфейли са започнали да се видоизменят и масово се превръщат в мегаприложения, с помощта на които потребителите могат да плащат комунални услуги, да следят личните си финанси, да инвестират.

Изкуственият интелект няма да смени човека. В това са убедени спийкърите в третия панел „AI Unleashed" Стоян Боюклийски, технически ръководител, Data Science, в DXC Technology, и Тодор Тодоров, Enterprise Account Manager, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, модерирани от Георги Налбантов, Chief Scientific Officer в CHILDISH.AI. Te са категорични, че AI може да се обучи чрез данните, подавани от човека, но не трябва в никакъв случай да се оставя без надзор. „AI е естествено продължение на нашата индустрия - както индустриалната революция е била преди, сега наред е технологичната революция. Хората са тези, които до голяма степен дават знания на компютрите - архитектите, финансистите. Във всяка една среда работиш със специалист, за да извлечеш знания от дадената сфера на работа", обясни Боюклийски. На въпрос от публиката „Кои индустрии ще изчезнат заради генеративния AI?", Тодоров беше категоричен: „Всичко в сферата на културата е застрашено". Друг любопитен въпрос бе в посока можем ли да използваме изкуствен интелект на ниво правителство. Участниците отговориха положително, но как точно да се приложи и кой би поставял задачите е предизвикателство.

„През 2022 г. имахме над 186 изстрелвания, като само през миналата година е имало над 2500 сателита, изпратени в Космоса, а Европа засега е четвъртата космическа сила“, сподели д-р Стела Ткачова, програмен мениджър за космически системи в Европейския съвет по иновациите, в специална презентация в началото на четвъртия панел „Space: The New Frontier“. В основните комерсиални пазари само за 2022 г. космическата икономика се оценява на 460 млрд. евро, от които 360 млрд. са в комерсиалните пазари и 100 млрд. са институционални.

„Инвестициите от рисков капитал в Европа през 2023 г. са основно в държави като Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия и Италия, като България също е в челните редици. Основните области, към които се насочват инвестициите, са ракетоносители, сателити, космически транспорт и услуги за изстрелване“. Тя сподели и за подписването на споразумение между България и НАСА за космическото сътрудничество „Артемида“, което дава възможности в тази сфера за български компании.

Д-р Веселин Василев, изпълнителен директор на CASTRA, говори за технологиите за производство и индустрия в Космоса. „Може би през този век ще се появи нов пазар – производство на електроенергия в Космоса. Той ще смени изцяло парадигмата, защото ще има отражение и върху независимостта на държавите – няма да зависим от газ и нефт“, добави той. А къде са парите и кои са клиентите в космическия сектор - в крайна сметка потребителите са на Земята.