Време ли е Европа да се справи със свръхрегулациите и има ли в България нужното финансиране за стартъпи: изводи от 7-и банково финансов форум „Бъдещето на парите“

За седма поредна година списание „Мениджър“ проведе банково-финансовия форум „Бъдещето на парите“ на 15 октомври в Интер Експо Център в София.

Като акцент в първи панел „Разминаване с рецесията“ бе поставен публикувания неотдавна доклад на бившия италиански министър-председател и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността на Европа, който ще залегне в политиките на новия състав на Европейската комисия.

„Този доклад слага пръст в истински сериозен проблем на европейската икономика, защото в последните десетилетия тя в действителност губи конкурентоспособност спрямо другите големи интегрирани региони, особено Северна Америка и комбинацията от Китай и „тигрите“ от Азия. Задава се и един все по-голям конкурент – Индия, с който много скоро всички в света ще трябва да се съобразяват. Най-после мислещите в ЕС са сложили пръст в сериозна рана и са опитали да намерят някакви решения“, коментира Георги Ганев, програмен директор Икономически перспективи, Център за либерални стратегии.

„Предизвикателствата пред Европа стават все по-големи не само заради дигиталната и зелената трансформация, но вече говорим и за тройната трансформация, която включва демографската трансформация“, подчерта Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България. Тя добави още, че „би трябвало на фона на всички турбуленции и задаващата се поредна фаза на икономическа криза и рецесия в Европа, ние да потърсим какъв е националния приоритет и нашето бъдеще като член на ЕС, за да можем наистина да изведем страната си напред“.

„Докладът иска в Европа да се направи това, което САЩ правят от 4-5 години с техните индустриални политики, в центъра на които е това, че чрез умно харчене на средства от страна на публичния сектор трябва да се накара частният сектор да инвестира значителни средства в сектори, които са определени от американското ръководство за стратегически важни“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк.

„Едно от нещата, които докладът казва, е, че държавите трябва да ползват механизмът за приоритетни проекти. Всички без нас го ползват, за да дават държавна помощ за заводи за чипове, заводи за батерии, високотехнологични мощности и т.н.“, сподели Йонко Чуклев, оперативен директор на Афранга. Той акцентира и върху Европейския фонд за отбрана, като подчерта, че България е на 17-то място по финансиране, но може да сме и в Топ 10. „Ако се махнат всякакви бюрокрации и има насърчение със средства и се поеме най-рисковата част, мисля, че нашите шансове са много добри“, добави още той.

По въпроса с влизането на България в еврозоната Георги Ганев коментира, че ние изпълняваме всички освен един критерий – този за ценова стабилност. „Ако за октомври влезем в критерия можем много спешно да поискаме доклад и може още декември да се вземе решение, при което е възможен сценария на влизане в еврозоната през юли 2025 г. Ако не стане с данните за октомври, тогава сценария 1 януари 2026 г. става най-реалистичен“, добави още той.

Що се отнася до изпълняването на критерия за бюджетен дефицит, Кристофор Павлов отбеляза, че това зависи от резултата от изборите след две седмици. Той допълни, че може да се мисли за мерки за перманентно увеличаване на данъците. „Ние сме общество, което застарява много бързо, което означава допълнителни разходи за пенсии и за здраве, които МВФ оценява на около 4% от брутния вътрешен продукт.“

Втори панел "Финансови иновации и регулации" стартира с fireside chat между Петър С. Стоянов, асоцииран редактор към списание „Мениджър“ и Анита Кирилова, генерален мениджър на МетЛайф България. Тя сподели, че дигитализацията в застраховането е спомогнало за предоставяне на иновативни решения за клиентите и предотвратяване на финансови измами. Навлизането на изкуствения интелект в застрахователната дейност се отчита като ценен ресурс в застрахователните компании за цялата им дейност. В рамките на следващите 3 години се очаква около 30% от всяка една застрахователна полица при общо застраховане да има участие изкуствен интелект, а при животозастраховането дори говорим за близо 40%, сподели Анита Кирилова.

Цветомир Досков, старши вицепрезидент "Финансова индустрия" в Sirma представи презентация с тема „Synergy in action“. Очакваме до година и половина да завършим основната част от консолидирането на холдинга, което ще ни доведе до следващата стъпка - дабъл листинга на фирмата на Франкфуртската борса, сподели той. В допълнение сподели, че през последните години са развили доста собствени продукти, преди всичко фокусирани в сателитни решения около различни core системи.

Адвокат Ирина Янева, старши мениджър в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ представи практическите аспекти на DORA (Digital Operational Resilience Act). "В България сме водили преговори с хакери. Установявали сме контакти с т.нар. лайв хакери, които пробиват вашата самоличност с идеята да ви помогнат да откриете къде са вашите уязвимости. Много голяма заплаха е кражбата на информация от вътрешни източници. Данните за реалните заплахи винаги са по-занижени, защото организациите се пазят да разкриват такава информация", каза Янева.

Теодор Колев, ръководител "Нормативно съответствие", отговарящ за дивизия "Домашно кредитиране" в MFG говори за киберсигурността и защитата на чувствителната клиентска информация. "Когато дадем достъп на някой служител за процеси в информационните ни системи, от страна на бизнеса може да има опасения. Има известен риск от този външен достъп за цялата информационна система, в която фигурират лични данни на клиенти", каза Колев.

Как се прилага европейската регулация на пазарите на криптоактиви MiCA (Markets in Crypto Assets Regulation), отговори адв. Дамян Лешев, съдружник в Eversheds Sutherland Bulgaria. "Имаме проект на Закон за регулациите на криптоактиви, като той трябва да влезе в сила до 30 декември. Надяваме се да има работещ парламент, който да го приеме, за да избегнем хаос в криптоиндустрията. Ще има преходен режим за доставчици на услуги за криптоактиви по този закон до 31 декември 2025 година. Това ще осигури възможност компаниите, които предоставят криптоуслуги, да се регистрират по новия регламент.“

„Както в Европа, така и в България, множество стартъпи, получили първоначално финансиране, се препъват и когато се появи необходимостта от последващо финансиране, което трябва да подкрепи растежа им, срещат много трудности“, отбеляза Таня Кръстева, която бе модератор на първи и трети панел „Scale up – възможности за финансиране на растящи компании“.

В него, на въпрос това ли е слабото звено в предприемаческата екосистема в България, Павел Велков, управляващ съдружник Morningside Hill Capital Management отговори, че сега ще има голяма дупка за най-първоначалното финансиране на ниво акселератори. „На следващото ниво, при което компанията вече има продукт или услуга, финансиране има и ще има. За следващото ниво също има фондове от 5 до 10 млн. евро и също има финансиране. При нивото, при което компаниите са достатъчно големи, за да търсят международни инвеститори, вече е доста трудно.“, обясни той.

„Преди година бяхме направили изследване, че в България има 10 хил. компании, които растат с 25% в последните три години и се нуждаят от пари. Те са стигнали до ниво, в което са финансирани толкова много с някаква форма на дълг и задължения, че трябва да приемат дялово финансиране. Това, че имаме 3-4 фонда, които са раздали на 300 компании пари, за мен е нищо. За мен изглежда, че пари няма“, коментира Николай Мартинов, партньор в Impetus Capital.

Михаил Димитров, основател и управител на Swipe, посочи, че и в двете позиции има резон. „Когато ние стартирахме бях направил доста ясен план на какви етапи ще искаме финансиране и от какво финансиране ще имаме нужда. За щастие, когато сме имали нужда от капитал, сме успявали да достигнем до този капитал. Може би не в размерите, в които е можело да ни помогне да растем в пъти повече, но сме получили финансиране“, коментира той.

„Проблемите с финансиране, особено на ранен етап на рисковите дялови инвестиции, са състоят от две части. Първо, на европейско ниво финансирането е надолу – данни за третото тримесечие показаха, че технологичните компании са събрали общо малко над 15 млрд. евро от частни инвеститори. Отделно в България сме страшно зависими от публични фондове заради неясната политическа обстановка в нашата страна. Забавянето на усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост има пряка връзка с нашата дейност, защото част от парите щяха и ще бъдат предназначени за подкрепа на рискови фондове, но те не се случват толкова бързо, колкото е било планирано“, обясни Макс Гурвиц, член на управителния съвет на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и управляващ съдружник Витоша Венчър Партнърс.

Основни партньори: УниКредит Булбанк и MFG.

Събитието се реализира с подкрепата на: Sirma, MetLife, Monkey Shoulder

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара, BESCO, Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране

Медийни партньори:  bTV Media Group, Dir.bg, БНТ.