"Космически забивки"
Обявен за Международен ден на полета на човека в космоса, 12-ти април ни напомни за вечния стремеж на земляните към звездите и тайните, които крият те. Всичко започва именно на тази дата – 12-ти април 1961-ва година, с онази обиколка на Земята,...
Обявен за Международен ден на полета на човека в космоса, 12-ти април ни напомни за вечния стремеж на земляните към звездите и тайните, които крият те.
Всичко започва именно на тази дата – 12-ти април 1961-ва година, с онази обиколка на Земята, направена за час и четиресет и осем минути от Юрий Гагарин с космическия кораб „Восток“.
Осем години по-късно американецът Нийл Армстронг прави първи крачки по лунната повърхност, а за всички е ясно, че тепърва предстоят още много паметни мигове.
Разделени в миналото, днес космическите сили работят заедно на Международната космическа станция (МКС) и заедно развиват технологиите на бъдещето.
Преди часове, на 17-ти април по обяд, космическата капсула Dragon се скачи с МКС.
Пратката от родната планета съдържаше важни материали за научните им изследвания. Сред тях е разработеният от лабораторията по плазмена физика в Принстън синтетичен мускул. Той предстои да бъде тестван в космоса, след което да се използва за роботи, които да могат да се движат в среда, опасна за хората.
Синтетичният мускул разработен в RasLabs
Астронавтите получиха дългоочакван подарък от родната планета – кафе машина ISSpresso, разработена специално за тях.
И това естествено накара италианката в екипа на МКС Саманта Кристофорети, веднага да сподели радостта си в социалната мрежа Twitter с думите „На Dragon има кафе“.
А ако преди години гледката от илюминатора е била черно-бяла и достояние на малцина, днес животът в Космоса е достъпен в интернет, където с няколко клика дори можете да гледате в реално време случващото се пред камерите на Международната космическа станция. А астронавтите без проблем общуват с хората останали на планетата земя чрез профилите си в социалните мрежи.
От миналата година астронавтите си имат зеленчукова градина на борда на МКС. В нея се отглеждат марули, репички и грах. Вижте как изглежда тя:
[gallery columns="2" ids="341267,341275,341277,341281"]
За съжаление прясната храна в космоса е лукс, менюто на летците включва само пакетирани „лакомства“. Как се приготвя спанак в космоса ни показва канадският астронавт Кристофър Хадфийлд. Неговият канал в YouTube, изпълнен с видеа от борда на Международната космическа станция, вече е хит сред любителите на космическите авантюри.
Повод за гордост е фактът, че храната за космонавти е разработена в България, от учените от БАН и Селскостопанската академия. Те създават биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Крайният продукт е хранителен концентрат с минимално остатъчно съдържание на влага – от 2 до 5%. Тези храни са годни за консумация за период от 5 години.
И ако в продължение на години България нямаше с какво да се похвали в областта на космическите технологии, то през последните дни добрите новини не липсваха. На 8-ми април 2015г. страната стана асоцииран член на Европейската космическа агенция, а дни по-късно научихме, че работата по първия български спътник е вече към своя край. Подробности за проекта разказва един от основните негови двигатели - доктор Веселин Василев, изпълнителен директор на клъстер “Аерокосмически технологии”.
В случай, че интересът ви към звездите не отслабва, горещо ви препоръчваме да разгледате космическите снимки на Саманта Кристофорети:
