Небесни конспирации

Звездите и загадките на Космоса винаги са провокирали в хората и фантазия, и скептицизъм, и възторг, и пълно отричане. Така беше и през изминалата седмица.

В понеделник осъмнахме с новината за метеорит над Карлово и Сопот. Местните твърдяха, че са видели падащо небесно тяло, което оставя бяла следа след себе си, чули и гръм. Според тях метеоритът бил паднал нейде в Средна гора.

Очевидци емоционално разказаха за видяното пред камерата на БНТ.

Наред със средногорци се оказа, че същата вечер германци и швейцарци са съзрели светещо тяло в нощното небе. Огненото кълбо идвало от Северозапад и било засечено над Фрайбург, Мюнхен, Боденското езеро на път за Швейцария. Последната спирка на метеорита – неизвестна.

Какво видяха в Германия и Швейцария:

През седмицата не липсваха и куриози на тема „метеорити“. „Дейли Телеграф“ разказа как наблюдателни жители от крайбрежието на Къмбрия в Северозападна Англия вдигнали на крак спасителните екипи на бреговата охрана, защото видели сигнална ракета за бедствие. Започнала мащабна морска спасителна операция. Хората разказвали за „движещ се червен предмет“ в небето над пристанищния град Уъркингтън, Къмбрия и шотландския остров Уихорн в неделя вечерта. Бедстващ кораб не бил открит, а екипите на спасителната служба със закъснение установили, че червеният обект в небето всъщност бил метеорит, забелязан и сниман, докато преминавал над езерото Лох Нес в Шотландия.

[caption id="attachment_313849" align="alignnone" width="560"] Снимка: telegraph.co.uk[/caption]

И отново въпросът дали огненото кълбо е паднало на Земята и ако да – къде, остава без отговор. Ситуацията далеч не е ясна за разлика от случилото се на 15 февруари 2013 година, когато в ранните часове на деня в небето над Челябинска и Свердловска област местните хора видели и заснели ярко светещ падащ обект, който оставил дълга следа от дим. Навлизането му в атмосферата било забелязано и в Казахстан. Метеоритът се взривил в стратосферата над Челябинск, като осветил ярко огромна територия. Минути по-късно ударна вълна разтърсила града и населените места в областта. Кратерът от сблъсъка на метеорита със земната повърхност бил открит в замръзнало езеро на километър от град Чебаркул, а част от него се разбила до Златоуст.

За всеки, дори и малко запознат с темата, думата "метеорит" задължително се асоциира с "тунгуски" – събитие от началото на миналия 20 век. На 30 юни 1908 година в почти безлюдните полета между реките Енисей и Лена със свистене и пращене от небето пада нещо огромно и светещо. Следват ослепителна експлозия и няколко удара. Силата на взрива е колосална. Според специалистите, ако той е бил над Москва, заревото е щяло да се види в Прибалтика и Украйна, а грохотът - да се чуе в Крим. Едва през 1927 ленинградският учен и специалист по метеоритите Леонид Кулик открива в тайгата, на север от река Подкаменна Тунгуска, следи от гигантска катастрофа на площ колкото днешна Москва. Хипотезата много скоро била поставена под съмнение, защото откритието на Кулик поставило за разплитане и немалко загадки - не били намерени ударен кратер, както и отломки от небесното тяло.

Отминаващата седмица ни донесе и други небесни емоции и вълнения, като почти на финала си ни предложи първото за годината слънчево затъмнение. От територията на България и по-голямата част от Европа можеше да се наблюдава частично закриване на Слънцето от Луната. В София, в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина, затъмнението можеше да се види със защитни слънчеви очила или през телескоп, снабден с подходящ филтър. Благодарение на специален слънчев екран проекцията на Слънцето се наблюдаваше едновременно от много хора по напълно безопасен начин.

Пълната фаза на затъмнението беше видима само от северната част на Атлантическия океан, Фарьорските острови и архипелага Шпицберген.

Няколко дни преди Луната да закрие Слънцето на места в Аляска, Естония, Русия, Полша, Финландия, части от Северна Америка, Нова Зеландия и Австралия, природата ни подари едно от най-красивите си явления – Полярното сияние.

То е резултат от попадането на електрически заредени частици от Слънцето в земната атмосфера. Най-често това са електрони, които при среща с кислородни атоми предизвикват разноцветно светене на атмосферните газове. Реакцията става на височина около 100 км, а светлината се вижда като движение на бели и бледозелени воали в небето, а когато срещата им е на около 500 км височина, цветовете са в червената гама.

Поради факта, че електроните се движат по дължина на земното магнитно поле, което е най-силно в Северния и Южния полюс, Сиянието се наблюдава именно там.

На всеки 11 години дейността на Слънцето достига своя максимум, потокът на слънчевия вятър се засилва и в този период полярните сияния са най-красиви.

И наблюдавайки астрономическите явления през седмицата, разсъждавайки за необятния Космос и неговите тайни, някак естествено изплува споменът за... Щръклево. Годината е 1995, денят - 11 септември, ден, който можеше да влезе в историята на човечеството с невиждано дотогава събитие... Да, ама не... Няколко хиляди души очакваха на летището край русенското село Щръклево да посрещнат височайши гости от друга планета. Контактьорки, облечени в бледорозово, уверяваха, че имат връзка с извънземните, които ще кацнат в 11:00. За улеснение на посрещачите дамите държаха в ръце портрети на някои от извънземните лидери, нарисувани с молив.

Чудото така и не се случва, но за наша радост има запис от събитието: