Нестандартен поглед към един стандартен празник

И днес, почти 130 години след първия празник на труда, срещаме 1-ви май с надеждата всички хора да имат добри условия за работа и справедливо заплащане.

С тази надежда в предпоследното десетилетие на 19 век се ражда идеята за ден, който да чества правата на работещия човек. Конкретен повод са сблъсъците на площада Хеймаркет в Чикаго през 1886 г., възникнали по време на мирна работническа демонстрация.

Участниците издигнали искане за 8-часов работен ден и протестирали срещу убийството от полицията на техни колеги ден по-рано. В този момент сред множеството избухнала бомба и предизвикала яростни стълкновения между полицаи и протестиращи. Жертви дали и двете страни: загинали 11 души, а десетки били ранени. Последвали арести и смъртни присъди за протестиращи. Архивите са запазили образите на някои от тях.

За да уталожи общественото напрежение, още в следващите години законодателствата в отделни щати на Америка въвеждат един почивен ден за индустриалните работници.

В памет на „мъчениците от Хеймаркет” Вторият социалистически интернационал обявява 1 май за празник на труда. Избира този ден и заради стара езическа традиция в много култури, където той е неработен и се отбелязва като Празник на пролетта и на цветята.

Първият официален международен Ден на труда е в 1891 г. В днешно време в цял свят има празник на работническото движение, макар и не всички страни да го честват на първия ден от май. В Европа той е почивен. Отбелязват го най-често с масови шествия на профсъюзите и левите политически сили с все същите искания: „Труд и справедливост за работещите”.

Историята на този ден в България ни връща в 1939 г., когато той е обявен за официален празник.

У нас 1 май се чества ежегодно от 1945 г. Как върви подготовката на празника през 70-те години може да разберем от архивните снимки.

[gallery columns="5" ids="354355,354357,354359,354361,354363,354365,354367,354369,354371,354373,354379,354381,354383,354387,354389,354391,354393,354395,354397,354401"]

В посткомунистическата ера празникът загуби от своята парадност и екзалтация. Припомняме една първомайска манифестация от 80-те години, запечатана от телевизионната камера.

Социалистическата приповдигнатост на празника живее още в страни като Северна Корея и Куба.

Възторгът на манифестацията в кубинската столица ни напомня емоцията на масовките от годините на социализма.

На Стария континент - от Москва до Лисабон - 1 май запазва първооблика си: да бъде ден, в който хиляди работещи, организирани от синдикатите, излизат по улиците, за да изразят публично своите искания за право на работа и по-добри условия на труд.

Шествията обикновено са мирни, но има и изключения.

В Германия, например, в последните години Международният ден на труда придобива по-различно измерение. Първата бурна първомайска нощ e през 1987 в квартал Кройцберг на тогавашния Западен Берлин. Насилието е предизвикано от обиска, който полицията извършва в офиса на левичарска групировка. Опожарен е супермаркет, стотици са ранени, а щетите достигат милиони. Оттогава около тази дата в Берлин е винаги напрегнато. И днес властите са нащрек: хиляди полицаи патрулират по берлинските улици.

Сблъсъци между демонстранти и полиция отличават и първомайските митинги в съседната нам Турция. На границата между два континента Истанбул става арена на истински битки между демонстранти и органите на реда.

В северната част на Америка – в Канада и САЩ - Labor Day e първият понеделник на септември. Там за прототип на празника се сочи манифестация на 5 септември 1882 г. в Ню Йорк.

Тя била организирана от Централата на профсъюзите с цел „да покаже силата и единството на работническата общност”, но и да даде гласност на исканията за справедливо заплащане, за забрана на детския труд и за правото на сдружаване. Това дава в историческа справка сайтът на американското министерството на труда.

Други селища в Съединените щати заимствали идеята като организирали есенни празненства с карнавални шествия и пикници за работниците и семействата им. Така е и днес. Най-колоритен остава Карибският карнавал в нюйоркския квартал Бруклин.

Колкото и разнообразна да е атмосферата на Деня на труда по света, той продължава да бъде символ на единството на работниците в отстояване на социално-икономическите им права.

Честит празник на тези, които с ръцете и ума си създават благоденствие!