ИДИЛ и културният холокост

Безсмъртието на човека е в неговите дела, но можем ли да оправдаем разрушителната му страст в името на Бога? Паметници, свидетели на хилядолетна история от отминали цивилизации, стават жертва на омразата. Ще ви преведем сред парчета древна култура, разрушена от желанието за мъст.

Преди дни бойци на групировката „Ислямска държава“ направиха това, което римляните не успяха – сринаха първата столица на Асирийската империя Хорсабад и унищожиха останките на древните селища Нимруд и Хатра. По-ценните артефакти са задигнати, а каквото е останало бива разрушено.

Хорсабад е днешното има на град (Дур-Шарукин), основан през 717 г. пр. Хр. от крал Саргон Втори, за да бъде столица на Асирия. Градът е разположен на 15 километра североизточно от контролирания от "Ислямска държава" Мосул.

Пренасяме ви векове назад в миналото, за да ви покажем града във времето на неговия разцвет. Надникнете зад крепостните стени и се разходете по пустите каменни улици на древното селище, благодарение на анимацията в това видео:

Нимруд е основан през 13 век преди н.е. от асирийския крал Шаламансар I. Градът е известен с колосалните си статуи, изобразяващи лъвове и крилати бикове с човешки глави. Разходете се в него, с помощта на следващия клип.

Древният град Хатра е уникален със съчетание на елинска и древноримска култура, включен през 1985 година в списъка на световното богатство на ЮНЕСКО. Усетете очарованието и величието на града в кадрите, запечатали неговите останки.

За съжаление, за тези градове вече ще говорим в минало време, но не защото отдавна са превърнати в паметници на миналото, а защото и малкото останало по тези зeми от онова време, вече е разрушено. Хорсабад, Хатра и Нимруд - сринати от булдозери и бойци на „Ислямска държава“.

Новината за чудовищния акт заля мрежата. Световната общност, от международните организации и политиците до обикновените хора, реагира светкавично и не само осъди, но и започна да търси пътища за пресичане на този феномен.

Ето някои от съобщенията в Twitter:

Преди да бъдат сринати древните селища, през февруари светът беше потресен от новината за разрушаването на ценни артефакти от Музея в Мосул, някои от които на почти 3000 години.

За съжаление най-новата световна история изобилства с примери за престъпно унищожаване на вековно културно наследство.

Музеят на ислямското изкуство в Кайро е открит през 1881 година. В залите му са изложени уникални дърворезби, пана, ковани съдове от мед, злато и сребро, мраморни фонтани, изключително ценни ръкописи и още десетки експонати с голяма историческа стойност. Музеят е една от най-важните местни забележителности, задължителна спирка в маршрута на хиляди туристи от цял свят. Днес самият той е вече в историята. Януари 2014 – натъпкана с експлозиви кола бомба избухва пред щаба на полицията в центъра на града, като нанася тежки разрушение и на музея, разположен в близост.

ЮНЕСКО постоянно алармира за унищожаване на световното културно наследство в Египет, Сирия, Ирак, Иран, Мали, Либия, Тунис, Мароко.

От началото на конфликта в Сирия напълно са унищожени 24 културни средища, най-много са разрушенията в Алепо – старият пазар, храмове и паметници. Музеи, библиотеки, архиви са повредени, ограбени или частично унищожени. Малко са възможните превенции срещу посегателството, дори и с позоваването на най-старата Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.

От военните не бе пощадена и една от най-старите и красиви джамии в света Омаядската, която е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя е опожарена и разрушена:

Кадри от Алепо след разрушенията:

Палмира - Градът на палмите или Пустинната невеста, беше сред перлите в туризма и историята на Близкия изток. В своята дълга история градът обединява Изтока и Запада - архитектурно, културно и религиозно. Три основни религии и различни култури оставят своя забележителен отпечатък в историята на света за векове.

Градът успява да запази блясъка до началото на ХХI век. С внушителна архитектура и кръстопът на няколко цивилизации, днес Палмира се руши в хода на продължаващия конфликт в Сирия, започнал през 2011г.

ЮНЕСКО стартира он-лайн платформа с Международна обсерватория за наблюдение на културните ценности в Сирия с цел обединяване усилията на експерти, наблюдатели, местното население и намесата на Интерпол срещу незаконната търговия със заграбени артефакти за заличаване следите от миналото.

Прехвърляме се в живописната долина на Бамиян (централен Афганистан), където преди около 1500 години будистки монаси вдълбали в скалите на Хиндукуш огромни статути на Буда. Монументите не бяха пощадени от талибаните, които ги взривяват през 2001 година.

В тъжния списък на разрушеното културно наследство можем да изпишем още много имена: Древният град Босра (Сирия), Гробът на Йона в Ирак, Кирена в Либия, Джамията Ал-Омари в Газа, Джамията Халед Ибн Уалид в Сирия, като опасността от нови посегателства и кражби на обекти от световното културното значение ще съществува, докато човечеството воюва.

Спомнете си Кехлибарена стая, която и днес буди интерес с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Тя е изградена в Екатеринския дворец и скоро след завършването ѝ е подарена на Петър Велики от пруския крал Фридрих Вилхелм I. Стаята е напълно облицована с кехлибарени панели, обградени със златни листа и огледала, поради което често пъти е наричана Осмото чудо на света.

По време на Втората световна война нацистите я демонтират, плячкосват и местят в Германия. Въпреки усиленото търсене за откриване на Кехлибарената стая, до момента местонахождението ѝ не е известно. Как може да изчезне цяла стая, пълна със злато и кехлибар? Има различни твърдения, че стаята е скрита в хитлеристки бункери, че е унищожена или разпродадена на части, но никой не знае със сигурност каква е нейната съдба.

И след блясъка на кехлибара ви пренасяме във френската столица, където Архангел Михаил се върна на върха на "Иглата".

На 14 ноември 2013 година, след 8 години реставрация, Центърът за опазване на национални-те паметници върна Ангела-пазител на мястото му. Излятата от олово с височина 2.90 м и тег-ло 2.2 тона, статуя беше демонтирана от върха на църквата Сент Шапел през 2005 г. Възстано-вяването на фигурата стана възможно след дарение на меценат от 5 милиона евро. Храмът, който в момента се реконструира, е връх в готическата архитектура с уникални витражи около прочутата Розета.