Паметна седмица или седмица на паметниците

Паметна седмица или седмица на паметниците - кой както предпочита. В пространството, определяно като обществено - сиреч на всички, горяха страсти. Едни участваха самоотвержено в словесните престрелки в опит да се наложат като граждани и естети, други в почуда се питаха къде е смисълът, след като за пореден път от нищо сътворихме скандал, на който дни наред се подчиняваше целият живот на държавата. А имаше и трети - те откровено се забавляваха, защото... им беше все тая.

[gallery ids="399195,399197,399201"]

Някак предизвестено всичко започна в първия ден от седмицата - 8 юни. Столицата се сдоби с нова забележителност - паметника на цар Самуил. Чуха се определения всякакви - от "абсолютно безспорен, ужасяващ, панаирджийски кич" до произведение на изкуството, което тепърва ще бъде оценено по достойнство, и от "стратегическо и държавническо решение", заявяващо българската позиция в стародавната ни свада със съседите македонци, до "печат на крайната десница в центъра на София"... Както се казва - има за всекиго по нещо...

@ospam0x само си представям сувенирите. Самуил - фенерче, Самуил - нощна лампа, Самуил- преспапие с насочени светлини и Самуил - касичка

— Г.А.Ангелов (@No_name_No_user) June 10, 2015

Какво казал Стефан Данаилов на паметника на Самуил? - Ти знаеш ли, че имаш страшни очи...

— oisashko (@oisashko) June 8, 2015

А мечът на Самуил лазерен ли ще е?

— Vovo (@DrVovo) June 8, 2015

Някой няма ли да окачи проектите за съдебната, здравната и административната реформа на паметника на Самуил, че да говорим за сериозни неща?

— Боян Юруков (@yurukov) June 7, 2015

Кви хора сме българите: нон стоп рев, че няма паметници, направят някъв нов паметник и веднага подписка за демонтаж. Ей това е.

— velqn (@velqn) June 7, 2015

Опитвайки се да проследим червената нишка в разприте между хора на изкуството, общественици или просто такива, които имат мнение за всичко, решихме да отпочинем с други паметници - такива, за които времето по един или друг начин вече си е казало думата.

"1300 години България"

Да започнем с най-коментирания - архитектурно-монументалния комплекс "1300 години България" в градината пред НДК в София. Тихо, "под сурдинка", преди 1989-а и неистово в годините на демокрацията творческият замисъл на скултурната спирала на времето преживя всичко от "Осанна!" до "Унищожи го!". Едни искат да бъде демонтиран, други - да бъде възстановен. Столична община пък реши да го скрие зад ограда, защото бил произведение на изкуството и обект на авторско право. И така докато се решава съдбата му, падат плоча след плоча от облицовката му, а по-куражлиите си "харесват" по някоя от металните букви за спомен.

[gallery ids="398795,398799,399157"]

Паметникът на Бузлуджа, задушевно наречен от хората "Чинията"

Комунистическата идеология възкачи и старопланинския връх Хаджи Димитър с една цел - да запомним добре годината 1891-ва и Бузлуджанския конгрес. По подобие на събрата си от центъра на София и този монумент води неравна битка с времето, а институциите си прехвърлят отговорността за стопанисването му като горещ картоф. Макар и в окаян вид "Чинията" продължава да привлича туристи - едни просто любопитстват, други обичат екстремните преживявания и поемат риска парчета ронещата се мозайка да се стоварят отгоре им. Благодарение на тези смелчаци, обаче, в мрежата можем да открием снимки на тази разруха.

[gallery ids="398777,398771,398775"]

Мемориалният комплекс "Братска могила" в Пловдив

През септември 1974-та отбелязахме 30-та годишнина от социалистическата революция подобаващо... с нов паметник - пловдивския Мемориален комплекс "Братска могила". Замисълът е да разпознаем в него тракийска могила, събрала спомените за загиналите за Освобождението ни от османско иго, както и за героите ни в Балканските и двете световни войни. Препоръчително е да хвърлим и поглед отгоре, та да видим как монументът наподобява стилизиран каменен венец - как да го реализираме си е наша работа. Някога в средата на паметника е горял Вечен огън. Днес няма и помен от него, а монументът е заключен с вериги и покрит с графити.

[gallery ids="398845,398847,398851"]

Паметникът на Св. Софроний Врачански

Когато си на поклонение пред паметника на Свети Софроний Врачански, чувството, което би могло набързо да те завладее, е... ням ужас. Черен като Дарт Вейдър, изпит като Смърт на Тери Пратчет... питаш се за какво иде реч - за български будител и светец или за сподвижник на Торквемада. Апропо, през май 1989 с откриването на този паметник във Враца е отбелязана  250-та годишнина от рождението Свети Софроний.

[gallery ids="399169,399171,399177"]

Скулптурата на Орфей в метрото на Летище "София"

Отскоро до Летище "София" можем да се доберем и с метрото. Та там, на последната станция, ни посреща... митичният Орфей. Той си е загадка и както се полага, загадка е и скулптурата му - гледаш, гледаш и пак не си видял всичко, чудиш се, чудиш се и пак не можеш да се отърсиш от противоречивите си чувства. Няма две мнения - тук си трябва време, за да схванеш цялото.

[gallery ids="399181,399183,399187"]

Паметникът на моряка в Бургас

От почти 8 години на централно място в Морската градина на Бургас се издига Паметникът на моряка. Тук не си сигурен какво виждаш... За да няма недоразумение, веднага уточняваме: обединени са два от характерните символи на Бургас - котвата и моряшкия възел.

[gallery ids="399189,399191,399193"]