Президентите на България и тяхното наследство

Ген. Румен Радев е петият президент на България. Радев спечели балотажа срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева.

Президентската институция е сравнително млада. Беше създадена след демократичните промени у нас, а държавният глава натоварен с отговорността да е обединител на нацията. Четирима са президентите, които през изминалия повече от четвърт век заемаха този висок пост в държавата.

Първият е д-р Желю Желев. Седмото Велико народно събрание го избра за председател - президент на България. След тежки спорове между БСП и СДС се стигна до компромис - социалистите се отказаха от своя кандидат, но за компенсация Атанас Семерджиев стана вицепрезидент.

Желю Желев - президент на България: "Аз ще се ръководя само и единствено от интересите на българския народ и българската държава, от стремежа за превръщането на България в модерна, демократична и благоденстваща държава.

Новата Конституция от юли 1991 г. определи ролята и мястото на президентската институция. Желю Желев беше преизбран вече и от народа за втори мандат. През януари 1992 г., заедно с Блага Димитрова като вицепрезидент, положиха клетва, но по-късно пътищата им се разделиха. Основната кауза на Желев беше България да извърви своят мирен път от тоталитаризъм към демокрация.

Желю Желев - президент на България: "Липсва ни демокрация, липсва ни свобода, липсва ни демократична система, която да снеме веригите от ръцете ни, прангите от краката ни, гипса от мозъците ни, за да можем да се разгънем, да се развихрим и да покажем на света на какво сме способни като народ.

Приет и на изток, и на запад, той е единственият държавен глава, който успява да говори с Борис Елцин по време на августовския пуч през 1991 г. По негова инициатива България става първата държава, признала независимостта на Македония.

От президента се очаква да е коректив на законодателната и изпълнителната власт. Следвайки тази отговорност, всички президенти досега преживяха и приятелския огън. През лятото на 1992 г. Желю Желев остро критикува правителството на Филип Димитров, което доведе до влошаване на отношенията му със СДС. Тази пресконференция остана в историята като „Боянските ливади“.

Желю Желев - президент на България: "Мен лично много ме тревожи разочарованието на нашите поддръжници, на демократично мислещите граждани в България, които винаги досега са ни подкрепяли."

Преди президентския вот през 1996 г. Обединените демократични сили организират вътрешни избори, които да определят кандидата им за "Дондуков"2. Желю Желев губи от следващия български президент.

Петър Стоянов застана начело в много драматичен момент. Страната - блокирана от тежка икономическа и политическа криза, социалистическото правителство на Жан Виденов в оставка след нестихващи протести.

На 4 февруари 1997 г. събра Консултативен съвет за национална сигурност. След драматични преговори представителите на БСП Георги Първанов и Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство. Страната тръгна към предсрочни парламентарни избори.

Петър Стоянов - президент на България: "Използвам този случай и тази драматична обстановка, която се създава от възгласите на множеството вън, за да ви заявя, че фабриката за илюзии в България вече трябва да бъде затворена."

Петър Стоянов назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски. Започнаха преговори с МВФ за въвеждане на Валутен борд, за да се спре хиперинфлацията и да се стабилизира финансовата система на страната. През 2001 Стоянов видя слабости в управлението на правителството на Иван Костов, публично ги изрази и последва напрежение.

Петър Стоянов - президент на България: "Аз искам от Иван Костов да прояви кураж и решителност, и самокритичност, и максимална откровеност към българските граждани. Иване, те ще те разберат!"

През 1999 за първи път в историята на България пристигна американски президент. Бил Клинтън и Петър Стоянов говориха пред огромен митинг пред храм „Св.Александър Невски”.

В мандата си Петър Стоянов проведе много среща с важни световни личности, като някои от срещите бяха и по-неформални. Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат, но неочаквано за мнозина загуби от лидера на БСП Георги Първанов. Неговите симпатизанти му подариха трогателна раздяла на излизане от институцията.

Георги Първанов е единственият български държавен глава, избран два пъти последователно. Имаше шанса да изкара на "Дондуков" 2 десет сравнително спокойни години. Зае поста с обещанието да бъде социалният президент. В неговия мандат страната успя да реализира две важни цели - членство в НАТО и ЕС - цели, за които активно работиха предшествениците му Желев и Стоянов. На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира договора за присъединяване към Североатлантическия пакт.

Георги Първанов - президент на България: "Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата. Защото нашата страна ще постигне геостратегическата тежест, към която се стреми в продължение на години. Ще получим надеждни, международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност."

На 25 април на тържествена церемония в Люксембург подписите си под договора за присъединяване към ЕС сложиха президентът Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски. От 1 януари 2007 България е равноправен член в европейското семейство.

Георги Първанов - президент на България: "Днес е ден на историческата справедливост, защото по дух, по самочувствие българите винаги са се чувствали европейци."

Темата енергетика намери широко място в обсега на вниманието му. Заедно с руския президент Владимир Путин подписаха енергийни споразумения за изграждане на АЕЦ "Белене", петролопровода Бургас - Александропулис, газопровода "Южен поток". Тогава Първанов заяви, че тези проекти ще разнообразят енергийните източници в Европа и ще донесат икономически и социални ползи.

Георги Първанов - президент на България: "С подписаните днес енергийни споразумения България успя да постигне "голям шлем".

Макар че трите проекта по-късно бяха спрени, тогава Първанов видя в подписаните споразумения положителна крачка и в развитието на българско-руските отношения. Като своя лична кауза Георги Първанов беше приел случая с процеса срещу 5-те български медицински сестри и палестинския лекар в Либия. През 2007 г. с помощта на западни държави беше постигнато споразумение за връщането им в България.

Георги Първанов посрещна у нас и папа Йоан-Павел Втори, а след срещата им светият отец заяви, че никога не е вярвал в българска следа в покушението срещу него. Името на Георги Първанов се свързва и с управлението на тройната коалиция, защото след като първите две политически сили не успяха да съставят правителство, той връчи мандата на ДПС и така беше сформирано коалиционно управление между НДСВ, БСП и ДПС.

Напрежение в отношенията му с тогавашния премиер и наследник на БСП Сергей Станишев се усетиха в средата на 2008-ма година. Тогава Първанов изрази несъгласие за това, че няколко премиерски съветници бяха назначени в управителни съвети на държавни дружества.

Петте години на Росен Плевнелиев бяха изпълнени с много предизвикателства - различни кризи в страната и Европа. Дойде с обещанието да бъде прагматичният президент. Отвори врати на "Дондуков" 2 за хората. Работи с три парламента и пет правителства, две от които лично назначи. През февруари 2013 година в резултат на масови протести срещу монополите, правителството на премиера Бойко Борисов подаде оставка.

Президентът назначи служебното правителство на Марин Райков. Ще го запомним с въвеждането на нови правила за управлението на публични средства, благодарение на които на държавата бяха спестени близо един милиард лева след фалита на КТБ. По-късно, когато Делян Пеевски беше избран от НС за председател на ДАНС, Росен Плевнелиев реагира остро. Призова депутатите да преразгледат решението си и свали доверието си от правителството на Пламен Орешарски.

Росен Плевнелиев - президент на България: "Дадох кредит на доверие и апелирах за обичайните 100 дни, но след това назначение и по начина, по който то бе извършено, моят кредит на доверие е изчерпан."

След масовите гражданските протести и падането на кабинета Орешарски много скоро му се наложи да назначи и второ служебно правителство, начело с проф.Георги Близнашки.

Инициира референдум за изборното законодателство. Но от трите въпроса парламентът допусна до националното допитване само този за електронния вот. Росен Плевнелиев участва в множество международни форуми, проведе много срещи със световни лидери. Особено място зае отношението му към политиката на Владимир Путин. Тема, по която сблъска позиция с премиера Бойко Борисов. Мненията им за присъствието на НАТО в Черно море също сериозно се разминават. Плевнелиев остро реагира и на анексията на Крим.

Росен Плевнелиев - президент на България: "Няма да е лесно на много хора в България да осъдят Русия за атаката срещу международното право, но ние сме длъжни да го направим, ако вярваме в устоите на демократичната държава, най-важното от които е върховенството на закона."

Многократно поиска да бъде изнесена цялата истината за тоталитарния режим у нас.

Росен Плевнелиев - президент на България: "Не трябва безучастно да гледаме как историческата подмяна шества по медиите и учебниците. Време е да разровим праха на миналото, за да потърсим истината."

През годините президентите на България показаха, че една добра инициатива може да бъде продължена. Абитуриентският бал за сираци, който започна Петър Стоянов, не спря през годините. Даже беше доразвит от екипа на Плевнелиев с инициативата "Подкрепи една мечта", осигуряваща стипендии за деца от домове, които искат да продължат образованието си. Кампанията "Българската Коледа", която започна Георги Първанов, също продължи своя живот, както и наградите за млади учени, носеща името на Джон Атанасов.

Това са президентите на България - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев - всеки от тях имаше своите силни и трудни моменти. Всеки от тях остави по нещо от себе си в институцията и допринесе за утвърждаването ѝ в българския политически живот. Големи са очакванията и към петия държавен глава.

Автор: Вера Александрова