Великденски традиции

Християнският свят посреща Възкресение Христово. Българският народ неслучайно го е нарекъл „Великден“. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Ден на победата над смъртта и тлението, ден на предвкусването на вечния блажен живот, обещан на всички християни.

На 5 април католици и протестанти честваха възкресението на Спасителя Иисус Христос. Във Ватикана папа Франциск отслужи Великденска литургия. Той призова да спрат кръвопролитията и насилието.

Православните християни на тази дата отбелязаха един най-почитаните църковни празници - Вход Господен в Йерусалим или по-известен в България като Цветница. Еквивалентът в католическия свят е Палмова неделя. Денят, в който Иисус влиза в Йерусалим, съпровождан от стотици ликуващи по улиците на града, които застилат пътя му с листа от финикова палма. Жизнената сила на тази палма я превръща в символ на безсмъртието. Името и идва от Феникс – птицата, която вечно се възражда от пепелта.

След Палмовата неделя (Цветница) започва последната седмица от земния живот на Иисус Христос, която се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и през всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното му дело на кръста.

Всяка година на Велика събота в град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, в издигнат малък параклис православните получават Благодатния огън. Според вярващите той има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря ръцете и дрехите. В навечерието на Велика събота в параклиса се гасят всички светлини и се проверява за източници на огън, след което вратите се заключват. Вътре е допуснат само патриархът на Йерусалимската църква, който измолва слизането на Благодатния огън.

От векове учените не могат да разгадаят чудото на Благодатния огън – както на появата му, така и на свойството му в първите минути да не изгаря това, до което се докосне. Много физици са прегърнали християнската вяра след неуспешните опити да обяснят научно явлението. Нещо повече: руски атомен физик експериментално, с помощта на прецизна апаратура, успя да докаже, че Благодатният огън всъщност има божествен произход.

Viara_i_obshtestvo_110415_blagodatniyat_ogun_x264 Благодатният огън и тази година снизходи в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим . Йерусалимският патриарх Теофил III измоли огъня с думите Бог да обнови света с неизказаната своя благодат и със светлината на своето познание, с което е просветил езичниците, изпълнил небето, земята и преизподнята при своето възкресение. Патриархът се моли също светлината, която ще слезе при неговия гроб да послужи на вярващите като дар за освещаване и изцеляване от болестите, а злите сили и демоните да изпълни с ужас. Спасителят да благослови и освети всеки, който с благочестие се докосва до този огън и да му дари вяра да може да живее според неговите заповеди като син на светлината.

За източноправославните християни Великден е най-големият празник в църковния календар. Празнува се в продължение на три дни.

Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък – тогава се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове – обредни, обикновени и козунаци. Те са характерни и за католици, и за православни християни. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Великденските яйца са един от символите на празника и се боядисват обикновено на Велики четвъртък или Велика събота. Според българския обичай първото яйце се боядисва в червено и се слага на иконата в дома, а останалите са писани с различни цветове. Според традицията в други страни яйцата се оцветяват само с червена боя. Различни техники за писани яйца се използват в Европа, едни от най-красивите са в централната част на континента.

На Великден хората по света отбелязват празника по свои традиции, отличаващи се понякога със странни ритуали. В Австралия великденските фигурки от шоколад и захар са доста популярни. Но освен във формата на зайче, те се правят и в тази на рядкото австралийско животно билби.

[gallery columns="2" ids="331485,331487"]

В Германия след закуска родителите казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница с яйца и сладкиши и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден. Традицията с Великденския заек германски заселници пренасят и в САЩ, където днес той е изключително популярен. Великден италианците празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. В Англия на празника се събира цялото семейство Приготвя се специален обяд - агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир също си правят "надбягвания" - пускат яйца от хълм. Във Филипините разпъват мъже и жени на кръст, като Христос. Десетки хора пък изтезават телата си в памет на страданията на Христос. Болезнената процедура се повтаря от векове на Разпети петък. Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат този ден Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, величествени служби.

В Гърция на празника се придава особено значение. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос. След като се приберат от нощната литургия, започват буйните тържества с фойерверки.

По света ястията, с които се отбелязва краят на поста, са различни. Приготвя се най-вече агнешко печено, с гарнитура от картофи, ориз и зелени салати.

Честването на Великден се свързва в традициите с пролетта, събуждането за нов живот след зимата, зеленината и пъстрите багри на цветята. Възкръсва Иисус Христос, възкръсва и природата.