„Жребият. Историята на банкера Борис Скарлатов“
Във филма “Жребият“, Борис Скарлатов наследява Търговска банка от баща си. От тук идва и заглавието. „Жребий“, според тълковния речник, е начин за избиране на нещо или някого; преносно – съдба, участ, орис.
Скарлатов има две нещастни любови и една дъщеря. Историята е динамична, изпълнена е с прегрешения и разкаяния, антагонизъм между приятелството и алчността. Скарлатов се бори да запази човешкия си облик и доброто в себе си, да не измени на моралните си вярвания.
В последната серия Скарлатов, минал през множество перипетии, се връща в България, където бива осъден. В последните минути от филма виждаме кадри на млада жена, със сурово лице в черна рокля, изобразяваща смъртта, която върви по падналите есенни листа към стария Скарлатов. Последният кадър от филма показва банкера, който седи в лодка, която постепенно изчезва в мрака. Това препраща към Харон, лодкаря от древногръцката митология, който прекарва мъртвите през река Стикс, само ако имат монети, за да си платят. Във филма участват актьорите Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов, Мария Каварджикова, Мария Статулова и Аня Пенчева.
„Жребият“ е седемсериен телевизионен филм, режисиран от Иванка Гръбчева. Сценарият е по мотиви от романа на Свобода Бъчварова – „Земя за прицел“. Сюжета разказва историята на Борис Скарлатов, чийто прототип е банкерът Атанас Буров. Разказът проследява събитията от 1912 до 1944 година, фокусирайки се върху младия Скарлатов.
Реалният прототип на Скарлатов е българският банкер Атанас Буров. Той е роден на 31 януари 1875 година в Горна Оряховица. Учи основно образование в родния си град, а след това завършва Априловската гимназия в Габрово. През 1903 година завършва право и икономика в парижката Сорбона. От 1911 до 1912 година е заместник-председател на Народното събрание, а след това участва в Балканската война като поручик, т.е. старши лейтенант. В края на Балканската война Буров става министър на търговията.
През 1917 година, след като е свалено правителството на Александър Стамболийски, Атанас Буров бяга във Франция, за да се спаси от съд. Като министър в правителството на Андрей Ляпчев, Буров постига множество успехи, най-значим от които е отсрочването на дълга към Великите сили, след загубата на Първата световна война.
Приживе Буров ръководи строежа на железопътната линия София – Кюстендил, акционерните дружества „Бъдеще“ и „Бяло море“, както и застрахователно дружество „България“. Става професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Награден е с Орден за храброст, заради битката при Чаталджа. По бащина линия родственици са му Стоян Михайловски и Иларион Макариополски.
Съпруга на Буров е била Смарайда Салабашева, дъщеря на полковник Стефан Салабашев, от която има син и дъщеря.
През 1951 година Атанас Буров е осъден на 20 години затвор. Следващите три години прекарва в затвора в Пазарджик, където и умира.
Автор: Виктория Павлова
