Атанас Пеканов: Европа трябва да мисли едновременно за климат, сигурност и индустрия

17-ият Зелен и енергиен форум, организиран от списание „Мениджър“, се проведе на 19 май 2026 г. и събра представители на институции, енергийни експерти и анализатори около ключовите въпроси за бъдещето на енергетиката, климатичните политики и геополитическите зависимости.

Форумът беше открит от Атанас Пеканов, заместник министър-председател, който акцентира върху необходимостта Европа да намери баланс между климатичните цели, енергийната сигурност и конкурентоспособността.

„Енергийната трансформация на Европа е важна цел. Европа си поставя за цел да бъде климатично неутрална до 2050 година. Без съмнение това е достойна цел, в същото време обаче тя понякога има нужда от доза реализъм, трезв поглед на световните процеси и на геополитическите процеси“, заяви той.

След откриващата част програмата продължи с дискусията „Визия на България: Енергетика и климат“ с участието на Юлиян Попов, бивш служебен министър на околната среда и водите.

По време на разговора той акцентира върху необходимостта от ускорено развитие на вятърната енергия у нас и премахване на административните пречки пред сектора.

„Основните проекти, които трябва реализираме, се изпълняват с частни инвестиции. Чисто пазарната логика води до бързо изграждане на капацитет. Там, където ние се бавим, е изграждането на вятърна енергия“, заяви Юлиян Попов.

В панела: “Петрол, газ и редкоземни метали в центъра на геополитическите интереси и къде се позиционира България”, Пламен Димитров, член на УС, Българско геополитическо дружество, заяви: „Тази петролна криза показа по-ясно разделението, което има в света - от една страна са петролните държави, които залагат на изкопаемите горива, а от другата страна са електрическите държави.“

“В момента живеем в най-големия енергиен шок, който светът е виждал”, посочи Преслав Райков, търговски мениджър "Суровини" в "Меджик Флейм Груп".

“Светът на теория се разделя на петролни и енергийни държави. В Китай, Индия и Индонезия потреблението на електричество расте в последните години, докато Европа числата не показват нещо да се случва”, посочи Боян Рашев, енергиен експерт, създател на платформата "Mind Your Future".

Проф. Светослав Георгиев, директор, "Геологически институт - БАН", подчерта потенциала на страната ни в сектора: "Ние сме третият най-голям производител на медна руда в Европа. Имаме находища на манган като най-голямото е в Оброчище, и голямо находище на волфрам около Велинград, което никога не е разработвано".

В панела „Енергийната трансформация на България“ участниците поставиха акцент върху дългосрочната енергийна сигурност, инфраструктурата и ролята на технологиите в сектора.

„Търсенето на енергийни ресурси в глобален мащаб, а и по-специално в европейски мащаб, особено ако Европа реши да се събужда от 20-годишната летаргия в тази политика, ще бъде в толкова по-бърз порядък, че ще надхвърли няколко пъти възможността за предлагане на енергийни ресурси“, заяви Александър Николов, бивш министър на енергетиката .

Атанас Димов, изпълнителен директор на Електрохолд Трейд, коментира: „Другото, което е важно и къде виждам резерв, е че трябва да има последователност и дългосрочна стратегия – нещо, което ако го няма пречи и енергийната трансформация няма да стане по-най-добрия начин.“

Според Владимир Даскалов, управител на „Електрисити“ ЕООД: „България в момента няма енергийна стратегия и това е огромен проблем, който рефлектира директно в икономиката.“

Радослав Миков, партньор, Wolf Theiss, заяви: „В момента с помощта на изкуствения интелект нещата са обнадеждаващи. Има много развойна дейност по отношение на управление и интегриране на системи.“

Преди началото на дискусията в keynote презентация: Енергийните артерии на света: маршрути, зависимости и сигурност, Надежда Ганчева, старши анализатор, Програма „Енергетика и климат“, "Център за изследване на демокрацията", посочи: „Има географско разделение в Европа – в източната част страдаме от най-висок риск за достъпността (цените), докато държавите, които са инвестирали преди десетилетия в нискоемисионни технологии, се справиха по-добре и бяха по-малко уязвими на предишните шокове.“

В keynote презентацията на тема „Потенциалът на геотермалната енергия“ Георги Стефанов, член на УС, Българска асоциация геотермална енергия заяви: „Геотермалната енергия е новата черешка на тортата на световно и европейско ниво.“

В разговора: „Депозитната система в България – проблеми и решения”, участниците поставиха акцент върху необходимостта от работещ модел и по-добра проследимост на ресурсите.

Жана Величкова, изпълнителен директор, "Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България", заяви: „Депозитната система позволява, а и нейната цел е, огромното количество отпуснати на пазара опакови, с цел 90% за 2029 г., да бъде събрано разделно, а стойността на материала да бъде запазена чрез висококачествено рециклиране и да се върне обратно в индустрията.“

Данита Заричинова, екологично сдружение "За Земята", коментира: „Това не е допълнително заплащане, а е стимул, който е много добре работещ вече в 18 страни, защото Португалия преди един месец се поздрави с депозитна система“.

В дискусията за иновациите във ВЕИ и съхранението на енергията участниците се обединиха около тезата, че енергийният сектор преминава през ускорена трансформация.

Мартин Георгиев, главен оперативен директор в „Електрохолд Трейд“, заяви: „Енергетиката се променя и излиза от стереотипите.“

Марияна Янева, зам.-председател на УС на „Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия“, коментира: „Енергетиката се променя. Минаваме от един модел, който е фокусиран върху централизирането на производството и дистрибутиране към по-комплексен модел.“

Мария Кръстева, оперативен директор в „Българска ветроенергийна асоциация“ (БГВЕА), заяви: „Ако сравним инвестиционната програма на Българския системен оператор със съседните ни страни - Гърция, Румъния и дори Сърбия и Хърватска, планираните инвестиции са дори в пъти по-ниски, а мрежовият капацитет е голям проблем.“

Силвия Димитрова, мениджър устойчивост в Evklips Energy, посочи: „Реално участието на пазара и хибридният модел трябва да бъде основен, за да може да се реализира един проект.“

В разговора „НПВУ приключва – кои проекти ще се реализират?“ Мария Недина акцентира върху риска България да загуби част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост заради забавени реформи.
„В момента сме в една много ключова ситуация, в която рискуваме да загубим 500 млн. евро по ПВУ, свързани с тази реформа“, заяви тя.

В Keynote на тема „Енергийни предизвикателства пред тежката индустрия в Европа“, Д-р Холгер Клаасен, директор „Корпоративни въпроси в областта на енергетика и климат“ в Aurubis AG, заяви: „Aurubis е един от най-големите производители на мед в света, като ние сме най-големия рециклатор на мед. Двете основни локации на основните ни металургични мощности са Хабург, където е нашата централа, и в Пирдоп. Бих казал, че Пирдоп е най-важната ни локация.”

В панела „Зелен град“ участниците коментираха устойчивата градска среда, електрическата мобилност и ролята на озеленяването в градското планиране.

Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Аутомотив Клъстер България“, заяви: „Няма друга индустрия, която да е направила толкова много за подобряването на градската среда през последните десетилетия, колкото автомобилната.“

Радостина Петрова, координатор и член на УС, Сдружение „Велоеволюция“, коментира: „Ние имаме нужда не просто от придвижване от точка А до точка Б, а от активно движение.“

Според Биляна Лесидренска-Димитровa, ландшафтен архитект, предприемач и съосновател на Botanic Lab и PLANET: „Озеленяването не е просто засаждане на едно или няколко дървета на определено място, а цялостно планиране.“

Симеон Попов, мениджър „Връзки с обществеността“ на „Филип Морис България“, заяви: „Цигарените фасове може да изглеждат малък, но всъщност са голям проблем.“

17-ият Зелен и енергиен форум очерта ключовите предизвикателства пред България и Европа. Общото послание на участниците беше, че успешният преход изисква дългосрочна стратегия, технологични инвестиции и баланс между климатичните цели, икономическата конкурентоспособност и сигурността на енергийните доставки.

******************

ГЕНЕРАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Електрохолд; Aurubis

ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: Evklips Energy, Артекс

С ПОДКРЕПАТА НА: Photomate; Electricity; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Конфиндустрия България; Българска ветроенергийна асоциация; Асоциация на Специалистите по Управление на Околната Среда; Институт за енергиен мениджмънт; Център за изследване на демокрацията; Френско-българска търговска и индустриална камара; АИКБ; Automotive Cluster Bulgaria (ACB).

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; bTV Media Group