Риба, ама цаца

Риба, ама цаца

Филмът „Кит“ е един от любимите на публиката, но и един от най-изстрадалите кинематографични продукти на българското кино.

Христо Михов, познат като Черемухин, се вдъхновява за сценария от пребиваване в Айтос. Тъй като градчето се намира в близост до морето, писателят има време да се наслуша на рибарски истории. Всички знаем колко големи лъжци са рибарите и как хубаво разказват. Историята, станала прототип за сценария, Черемухин чул от някакъв мъж. Той разправял за свой приятел, рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Така, всеки следващ път, когато историята била разказвана, рибата ставала все по-голяма и по-голяма, докато не се превърнала в акула. Когато някой опитвал да оспори улова на нашия човек, той отвръщал, че в Черно море бил виждал даже китове. Така сатирикът се вдъхновил и предприел десетдневно пътуване по море, заедно със стари рибари, където усвоява тънкостите на занаята, вероятно и тънкостите в разказването на небивалици.

Прибирайки се в София, Черемухин се обадил на своя приятел Анжел Вагенщайн, тогава ръководител на сценарната комисия. Вагенщайн го запознал с режисьора Петър Василев, който по-късно прави поредицата „Баш майстора“, „Два диоптъра далекогледство“, „Краят на пътя“ и много други.

Двамата, Михов и Василев, написват сценария за два месеца. Принос към написването на някои легендарни реплики има и актьорът Григор Вачков.

„Кит“ е заснет в Созопол през 1967. Заради тогавашната цензура и умелото осмиване на бюрократичната структура, излиза на екран цели три години по-късно. Иронично е, че филмът като че ли предсказва съдбата си. В гротескна светлина са показани бюрократичните и социално-йерархичните структури. Абсолютно недвусмислено са посочени и виновните за това. Филмът започва с кадри на документите, в които се изискват цензурни промени и съкращения, чиито правописни грешки стават обект на присмех. Похват, който още от началото подготвя зрителя за темата на филма.

Сюжета разказва историята на рибарски кораб, който след 40 дни на „пост и молитва“, героично залавя празна делва. Единственият улов на рибарите от „Одисей“ е една цаца, която изпада полумъртва от въпросната делва. По телеграфа тръгва съобщение, първо за 30 кила хамсия, после за 300 килограма скумрия и така, до колкото по-голям началник пристига съобщението, толкова по-голяма става рибата. Накрая, до директора на завода, пристига телеграма, която гласи, че е заловен кит. Започват пиршества и подготовки, хвалебствия и статии във вестниците. Сблъсъкът с реалността е болезнен. В деня на заветното посрещане на храбрите моряци от „Одисей“ най-сетне става ясно, че няма никакъв кит, а това е просто една рибка – цаца. Текстът на песничката от филма гласи: „Как весело и вещо от нищо правим нещо и веем знамена“, което дава ясна представа за вътрешността на делата на рибното предприятие.

Историята е разказана с невероятно чувство за хумор. Актьорските изпълнения на обичаните Георги Парцалев в ролята на главния инженер, Григор Вачков като капитана на „Одисей“, Георги Калоянчев като директора на завода, Димитър Панов и Стоянка Мутафова, забавляват зрителите повече от 40 години.

Автор: Виктория Павлова

Нередности
x

Сигнилизирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максиум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад