БНТ 2 по следите на истинския български хляб

Няма основание да се повиши цената на хляба. Това каза председателят на Националната асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева. Тя изнесе данни, че тази година в България са произведени 5 млн. и 200 хил. тона пшеница. Към момента от тях са изхарчени в България и продадени в чужбина 2 млн. и 800 хил. тона. Търсене няма и цените са устойчиви, въпреки наводненията. Ежедневно в България се произвеждат 4 млн. и 500 хил. хляба. Едва 50% от тях се продават легално. В кампанията на новините на БНТ 2 „Купувам българско” тази вечер ще ви покажем какви съставки влагат в един от големите заводи в Пловдив, където дневно се произвеждат 80 000 хляба.

Опитните хлебари казват, че нормалните съставки за истинския продукт се броят на пръстите на едната ръка - пшеница, вода, хлебна мая, сол.

"Влагаме също така кисела закваска, която е един натурален продукт. Тя до голяма степен подпомага втасването на хляба и в същото време ни позволява да намалим хлебопекарната мая", обяснява Петър Христозов, технолог.

Технолозите от този завод в Пловдив ни уверяват, че последните няколко реколти от родната пшеница са добри и съвестните производители нямат никакво основание да не произвеждат качествен български продукт. За да сте сигурни, че е такъв – гледайте и срока на годност.

"Трайността на хляба ни е три дни, което от само себе си говори, че в него няма никакви консерванти", категоричен е Петър Христозов.

Изискването на Европейския съюз за нови етикети по храните в повечето случаи вече се прилага при производството на хляб у нас. Съставките, които биха довели до алергични реакции, са изписани с удебелени букви. Пак от етикетите трябва да разберем какво е нетнотно тегло и как да съхраняваме хляба, от който българинът трудно се лишава.

"Българинът традиционно консумира хляб и хлябът наистина е един продукт, който човек може да го консумира по три пъти на ден, без да му омръзне. Това не е така с другите продукти", пояснява Петър Христозов.

Голямата конкуренция в този бранш определя и цената на хляба, обясняват експертите. Така например не се изненадвайте, че в големите градове, където и производители, и търговците са повече - цената на хляба може и да е 60 ст. В по-малките райони обаче не пада под един лев.