ЕС на 60. Еврото

Сътрудничеството в монетарната политика издига на по-високо ниво икономическата интеграция в Евросъюза. Икономическият и валутен съюз включва координация на икономическите и фискални политики, обща монетарна политика и ЕВРОТО като общо разплащателно средство. Еврото се ражда на 1 януари 1999 г. като виртуална валута за безкасови разплащания и счетоводни цели. В банкноти и монети на пазара то се появява на 1 януари 2002 година.

Деветнайсетте държави, които използват еврото, образуват общност, известна с наименованието Еврозона. Отделно от тях още 175 милиона души в други страни ползват еврото като официална валута /Монако, Сан Марино, Ватикана, Черна гора, Косово/ или имат национални валути, фиксирани спрямо него. Във валутния съюз на Евросъюза отказват да участват Великобритания и Дания. Специална клауза в Договора от Маастрихт ги освобождава от това задължение, но не ги лишава от възможността да приемат единната европейска единица, ако така решат парламентите им или народите им чрез референдуми.

Скулптура на еврото, © European Communities, 2004 г. Снимка: Ален Шрьодер

Извън Еврозоната остават още седем страни-членки: България, Румъния Хърватия, Унгария, Чехия, Полша и Швеция. Тези държави ще въведат общата парична единица след като изпълнят определени икономически критерии. Всички страни, присъединили се след подписването на Договора от Маастрихт, са поели с договора за присъединяването си задължението да се включат във валутния съюз, когато изпълнят пет критерия.

Еврото се управлява от Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. Тя е независима от националните правителства, а основната й цел е да поддържа ценова стабилност. Банката определя основните лихвени проценти за еврозоната. Въпреки че страните сами определят своите данъци и бюджети, националните правителства са изработили общи правила за публичните финанси, за да могат да координират дейностите си в посока стабилност, икономически растеж и създаване на работни места.

Ла Дефанс - главният бизнес център на Париж нощем*

Чрез единната европейска валута се избягват колебанията в обменните курсове и на обменните цени. Това улеснява компаниите в презграничната им търговия и стабилизира икономиката. Насърчава и хората да пазаруват в други страни. В предимствата на единната валута може да се увери всеки, който пътува в чужбина или пазарува онлайн в сайтове, базирани в друга страна от Европейския съюз. В глобален план еврото разшири влиянието на Евросъюза и се наложи като второто по значение резервно платежно средство и втората най-търгувана парична единица в света след щатския долар.

Автор: Анна Долапчиева

--------------

Източник за снимките: © European Union , 2017 / EC - Audiovisual Service

Още по темата:

Европейският съюз на 60

ЕС на 60. Хронология на разширяването

ЕС на 60. Договорът от Маастрихт

ЕС на 60. Еволюция на институциите

ЕС на 60. Поглед към бъдещето на Европа на 27-те

ЕС на 60. Римските договори 1957. Акценти

ЕС на 60. Брексит

ЕС на 60. Присъединяването на България и Румъния