Хлебопроизводители отчитат спад в консумацията на хляб
Утвърдени производители, които имат хлебозаводи в Сливен, Варна и Кюстендил, и вече над 50 години са на пазара, алармират, че има спад в купуването на хляб в региона им. Те осигуряват работа на над 250 души и са превърнали в своя мисия да предоставят на клиентите си здравословен и качествен хляб от натурални продукти без вредни съставки.
Най-големият хлебозавод в Сливен ежедневно произвежда 40 000 хлебни изделия, но среща трудности с реализацията на продукцията. За да върнат доверието на потребителите и да увеличат търсенето на качествения български хляб, производителите са съчетали традиционните български рецепти със съвременни технологии.
"Гаранция за качеството на нашия продукт е това, че изцяло работим с български суровини, това че работим в абсолютно автоматизирана система и условия. По този начин ние не даваме възможност да се сгреши, качеството ни е винаги постоянно", казва Мирослав Диамандиев, управител на хлебозавода в Сливен.
През последните 5 години търсенето на заводския хляб тип "Бял" и "Добруджа" е намаляло с повече от 20 процента. Пазарният дял е зает от тъмните хлябове, които са търсени, защото са по-здравословни. В тях се използват брашна, в които остава по-голяма част от зърното, затова те са и по-полезни. Но най-важното е, че нямат никакви вредни съставки.
"Съдържат се абсолютно чисто натурални продукти, без подобрители, без оцветители, без консерванти, твърди Диамандиев.
За да са конкурентни и да отговарят на търсенето на клиентите, хлебопроизводителите непрекъснато въвеждат в производството си нови продукти.
"В момента най-новият продукт, който въвеждаме в нашето производство, е хляб с лимец и селски хляб със закваска", обяснява той.
Цената на хляба продължава да бъде основен проблем заради натиска от големите търговци и нелоялната конкуренция на по-малките фурни, които не са регистрирани по ДДС. Производителите, които работят на светло, твърдят, че не може да се продава хляб на по-ниска цена от неговата себестойност.
"Цената на брашното в момента излиза около 24-25 стотинки за брой хляб и още толкова са останалите разходи или в момента себестойността на хляба е около 50 стотинки", заявява Мирослав Диамандиев.
Ниските доходи на хората също не позволяват на производителите да повишават цените.
"Самото население в момента е бедно. Не може при средна работна заплата около 450 лева в региони като Сливен и Ямбол ние да искаме от хората да си купуват хляб от 2 или 3 лева, просто не могат да си го позволят", казва сливенският хлебопроизводител.
Хлебопроизводителите разчитат, че след подписаното споразумение на техния браншови съюз с големите търговски вериги, проблемите между тях ще бъдат решени, защото и те са заинтересовани да предлагат там продукцията си, но на поносима цена.
"Когато присъстваме ние там, ние сме разпознаваеми, т. е. нашият продукт е разпознаваем от клиента и тогава, когато е на свободния пазар, той посяга към него", коментира Мирослав Диамандиев.
Хлебопроизводителите призовават клиентите да купуват качествените български продукти, защото по този начин не само насърчават българския бизнес, но и помагат за запазването на работните места, които осигурява.
Автор: Диана Иванова Оператор: Румен Колев
