Интервю с Иван Вълчев

Б: В книгата си Аврам Аврамов ви е посветил статия, озаглавена "1000-те метра на Иван Вълчев". 30 години по-късно какво са за Вас тези 1000 метра?

И.В. Така много притежателски звучат 1000 метра на Иван Вълчев. Аз не съм там. Пред мен са Трифон Джамбазов и Людмил Янков. Всъщност аз стигам до тях на лагер 5, на 8150 м. Ми, какво са? Трудно са. Трудно са. И това, което всъщност са за мене е въпросът защо трябва да са 1000 метра? Защо, защо е тази голяма разлика между Христо Проданов, който тръгва да се изкачва на върха и следващите са... колко - 1500 метра под него? Т.е. практически това означава, че той е откъснат.

Б: А той - Христо Проданов, екстремен алпинист ли беше, според Вас?

И.В. Не, Христо аз го познавам... познаваме се някъде от 60-те години. Значи първите ни срещи са в Карловския Балкан. След това имаме с него едно много трудно изкачване на Ношак, т.е. повторно изкачване. Това мисля, че е 76-а година. След това към (90-тях) години имаме заедно изкачване на стената на пик Комунизъм в Памир. Екстремен? Значи Христо е един човек, който поставя върхя пред него. Просто други обстоятелства пред него не са касателни - не съществуват. Помня, че на това изкачване - последното, за което ви говоря, на пик Комунизъм той разви една много тежка ангина и много усилия трябваше да успея да му кажа и да го убедя, че трябва да слезем, защото той просто не беше здрав, не беше добре.

Б: Методи Савов казва, че благодарение на вас и на вашата самоотверженост се изкачва на Еверест. Това така ли е?

И.В. Не, не е така определено, защото тогава, когато тази злощастна случка се случи с Методи - той си контузи коляното и вече беше... всяка крачка за него беше проблем, аз му казах: "Методи, накъде сме? Нагоре? Надолу? Какво правим? - Той каза: "Ване, само нагоре." Така че не е благодарение на мене, а благодарение на него.

Б: Все пак помощта, която сте му оказали е наистина неоценима в този момент...

И.В. Е, не е... Вижте, когато има възможност да се избира между няколко варианта... За нас това беше единственият, така че аз не съм направил нещо особено.

Б: За много кратко време ви се налага да преживеете два много критични момента в търсенето на Проданов и след това вашето нощуване под върха, след като го изкачвате. Какви мисли ви вълнуваха тогава?

И.В. Ами, ако говорим за изкачването към мястото на Христо Проданов - това, което ме вълнуваше е всъщност защо... И тогава в момента, и сега - защо всъщност беше необходимо това, защо трябваше една национална експедиция да се превърне в една индивидуална експедиция? Но такъв отговор и тогава, и сега, естествено, никой не може да даде. Ние бяхме много, много силен състав с една почти двегодишна подготовка и нашата цел за това, което всички си имахме пред погледа, беше, ако не да подобрим, поне да повторим едно постижение от рода на това, което направиха 82-а година съветските алпинисти - 11 души на върха. Нещата не се развиха така.

Б: Дойчин Василев ви нарича "Dream Team". Тогава сте били... това сте били най-добрите алпинисти на България по това време?

И.В. Аз ви казах - ние бяхме изключително подготвени.

Б: С Методи Савов имате съвместни катерения и в Алпите. И сте били в свръзка с него и в други експедиции. Според вас, важни са не продължаването към целта и върха, а съвместното преживяване с партньора?

И.В. Е, не, не... Това за преживяване с партньор има друга обстановка и други моменти, и други партньори, но... не, не, не, определено не. Предизвикателството е главното, което в алпинизма привлича. Поне аз така си мисля. А с Методи - да, някъде десетки години имаме заедно изкачвания.

Б: Какво ви даде и какво ви отне Еверест?

И.В. Какво ми даде? Даде ми преживяване, което трудно по обикновен начин може да се получи. Даде ми поглед върху нещата и върху хората, който също по обикновени пътища не може да бъде придобит. Какво ми отне? Не виждам какво ми е отнел Еверест, изкачването на Еверест. Може би част от наивната представа за света, но, но тя рано или късно все се случва.

Б: А как ви промени Еверест?

И.В.: Ми промени ме в смисъл, че някакси по-реалистично взех да гледам на хората около... около мене. Просто, важно е не това, което се говори, а това, което се прави, което се получава.

Б: А днес с какво се занимавате?

И.В. Е, не съм безработен. Както за повечето от нас - налага ми се да работя, за да си изкарам прехраната. Машинен инженер съм. С това се занимавам.

Б: А за какви нови върхове мечтаете? Може би в живота?

И.В.  Какви нови върхове? Да. Ми може би с внука ми трябва да отидем на някой връх. Е, не толкова висок, но... все пак. Със сина ми имаме няколко съвместни изкачвания. Сега остава с него, с внука.

Б: Според вас алпинизмът променил ли се е от времето, отпреди 30 години?

И.В. О, всичко се е променило, не само алпинизмът. Всичко. Имах възможност да бъда с много, много способни, много интелигентни, много качествени млади хора в експедиция, заедно с Методи 84-а година. За съжаление обаче промените са не само в позитивна посока . Онзи дух на колективна експедиция някакси е останал малко встрани. Но всичко е променено.

Б: Планината е любов за цял живот...

И.В. Планината, както казват немците... привлича и аз много бих искал и чувствам като морално задължение, знам, че никак не се възприемат така, съвети, особено от възрастни хора (усмихва се и гледа вляво), но всички тези млади и прекрасни момичета и момчета, които отиват в планината, да имат едно наум и да знаят, че там условията са необратими и средата не е приятелска, средата определено е враждебна и то убийствено враждебна, независимо - така, от прекрасния изглед. Но човек трябва да бъде много внимателен и много добре да  е премислил и да е планирал това, което прави.

Б: Казахте, че ще се радвате да заведете внука си в планината. Вие самият имате ли време да ходите в планината сега?

И.В. Не, сега нямам много време.

Б: Пожелавам ви време тогава за внука ви. Очевидно искате да се занимава с това, с което и вие сте се занимавали?

И.В. Не, не... О, не искам да се занимава с това. Но все пак да има някаква представа.

Б: Поддържате ли връзка с хората от експедицията Еверест'84?

И.В. От повод на повод. Не определено. С Методи се виждаме доста често - през месец, два.

Б: Обяснимо е, вие живеете в чужбина...

И.В: Да, да, работя.

Б: Благодаря ви.

/Интервюто е направено по Скайп на 9 март 2014 г./