Качествата на българския ориз
Българските сортове ориз са по-добри от турските и италиански, които масово се сеят у нас. Това доказаха в Института за растителни и генетични ресурси в Садово. Въпреки това обаче през последните години родните производители не отглеждат български ориз. Каква е причината за това и какви са качествата на нашия ориз?
Историците посочват, че през 15 век пловдивският край дължи стопанското си развитие на няколко отрасъла, един от които е бил оризопроизводството. По данни на Съюза на оризопроизводителите създаването на оризови напоителни полета започва у нас през 1962 година и то в района на Съединение и Войсил. В началото на 90-те години на 20 век, с ликвидацията на българското селско стопанство, оризовите насаждения намаляват до 8-9 000 декара. През 2011 година се наблюдава растеж и днес, въпреки че данните са противоречиви, се добива около 70 000 тона от общо 120 000 декара оризища. От Института за растителни и генетични ресурси в Садово изпитват българският продукт като база за сравнение е използван сорт ориз Османчик. Анализът е направен по 40 показатели. Сравнителната характеристика доказва, че родните сортове са с най-голям брой зърна. Разлика има и по отношение на хранителния състав. Въпреки всички преимущества на българските сортове, те вече са само по опитните полета в институтите и университетите. От съюза на оризопроизводителите споделят, че една от причините за това е, че българските производители не познават качествата на нашия ориз и се доверяват на чуждото. Другата причина е, че една трета от българските оризища се обработват от турски и италиански производители, които предпочитат да налагат своите сортове.
Над 120 хиляди декара са площите с насаждения с ориз в България. Въпреки че у нас има разработени качествени сортове, производителите сеят основно турски и италиански.
"Това ме провокира да направя изпитване, в което включих 10 от сортовете, създадени в Института в Садово, три български сорта, създадени в Аграрния университет в Пловдив, 12 италиански сорта, които са разпространени в производството у нас, както и три турски сорта", разказа гл. ас. д-р Свилена Тошева, ръководител на Секцията по ориз към Института за растителни и генетични ресурси в Садово
Шест години продължава изпитването, което доказва преимуществата на българските сортове.
"По отношение на добива 5 от нашите сорта превъзхождат стандарта и преминават бариерата от 1000 килограма на добив от декар. При останалите, всички останали сортове добивът се движи в порядъка 700 до 900 килограма от декар", обясни Тошева.
Разлика има и по отношение на хранителния им състав. Въпреки всички преимущества на нашите сортове, те вече са само по опитните полета в институтите и университетите. От 2007 година в България не се сеят родни сортове ориз. Причината, според учените е, че българските производители не са запознати с качествата им.
"Оризопроизводителите не познават българските сортове, но пък наши сортове и линии са изпитани в Македония и са показали много добри резултати и се използват в техните селекционни програми", каза Тошева.
Въпреки, че сортовете от Италия и Турция са изпитани в условията на двете страни, няма гаранция, че ще покажат същите резултати при агроклиматичните условия в България. Затова родните учени призовават производителите да се завърнат към традиционните български сортове, които се отглеждат и съхраняват в научния институт в Садово.
Оризопроизводителите не познават българските сортове, но пък наши сортове са изпитани в Македония и са показали много добри резултати и се използват в техните селекционни програми.
В подкрепа на родните продукти кампанията на БНТ2 „Купувам българско” също призова производители да имат повече доверие на нашите сортове, а потребителите да заложат на нашите продукти.
