Липса на интерес към обучението в млечния бранш
Изчезват специалистите-технолози в млекопреработвателния бранш, които се обучават в Професионалните гимназии по хранително-вкусови технологии. Причината е, че те все по-трудно си намират работа. В момента в единствената паралелка в София, която подготвя кадри за производството на мляко и млечни продукти, учат само с 12 ученици. Подобна е и ситуацията с приема на бъдещите хлебопроизводители и пекари в Русе. Защо интересът към тези професии е толкова слаб и ще останат ли двата бранша без специалисти разказа репортерът ни Яна Тодорова.
Гимназията по хранително-вкусови технологии в София е с дългогодишни традиции в професионалното обучение, но през последните 3 години успява да сформира само половин клас от ученици, които да се обучават за бъдещи млекопроизводители и млекопреработватели. Кандидатстващите ученици в паралелката за производство на мляко и млечни продукти в гимназията стават все по-малко. Не е изключено догодина приемът да бъде нулев, признават от училището.
"За нас да имаш професия и да си работник не е толкова престижно, колкото да имаш някакъв собствен бизнес", обясни инж. Нина Иванова, преподавател по "мляко"
Малкото желаещи да се обучават в тази специалност от 10-ти до 12-ти клас няма къде да практикуват наученото в теоретичните часове. А без практика, професионалното обучение е немислимо.
"Не можем да говорим за подсирка и да не сме виждали как става, как изглежда", каза инж. Иванова.
Реализацията на технолозите на пазара на труда, след като завършат гимназия, също е трудна.
"Тъй като повечето млекопреработващи предприятия са частни мандри и фирми и обикновено това е тесен семеен бизнес, аз поне тук виждам причината", каза Нели Стоянова, директор на ПГХВТ "Проф. д-р Георги Павлов".
Учителите признават, че са виждали свои завършили ученици да работят на млечните щандове в големите хранителни вериги като консултанти, което е доста под квалификацията и възможностите им. Това допълнително ги демотивира, защото всеки ученик се записва да учи тази специалност с големи планове за своето бъдеще.
"Аз като цяло адски много държа на българското и искам да произвеждам след време качествени и чисти млечни продукти, не къде да е, тук, в България", сподели ученикът Михаил Добрев.
"Реших да се запиша на тази специалност, защото искам да стана диетолог", каза неговата съученичка Мария Петрова.
Учителите се надяват в бъдеще да се възвърне интереса към тази професия .
"Ето защо аз приветствам вашата кампания "Купувам българското", защото по този начин освен да се популяризират млечни продукти, за които знаем, че съдържат уникалната млечно-кисела бактерия, в същото време аз дълбоко се надявам да се популяризира нашата специалност", каза Стоянова.
Педагозите са разтревожени, че в момента връзката между бизнеса и професионалното образование в сферата на млекопроизводството е почти прекъсната. Затова и браншът трябва да търси бъдещите си кадри в училищата.
Като инициатори на кампанията "Купувам българското" екипът ни се ангажира и със задачата да посредничи между образованието и бизнеса, като помогне за осигуряването на места за стаж на тези млади хора, така че специалността им да не бъде закрита напълно. Обърнахме се към Асоциацията на млекопреработвателите, които са наши партньори в кампанията, с молбата да съдействат при практическото обучение на учениците от хранително-вкусовата гимназия. От Асоциацията ни отговориха, че работят по проект с европейски партньори за въвеждане на дуалното обучение тази есен, при което младежите ще могат да практикуват в заводите два дни седмично.
В същото време в Русе екипът ни се натъкна на недостиг на хлебари и сладкари. Приемът за тази специалност в гимназията по селско стопанство е пропаднал заради липсата на интерес. И там все по-малко ученици кандидатстват в професионалните училища, а фирмите, които осигуряват стажове и наемат стипендианти, се броят на пръсти.
Миналата година в гимназията по селско стопанство в Русе са завършили 14 младежи със специалност „производства на хлебни изделия и сладкарство”. Те са прехвърлени тук от гимназията по зърнопреработване, която беше закрита. И след затварянето и въпреки че апаратурата от учебните цехове е пренесена, а специалността - обявявана, кандидати за нея няма. В същото време от Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе казаха, че на бранша годишно са необходими поне 60 нови попълнения заради голямото текучество.
"Ние си ги набавяме тези кадри, но си ги обучаваме сами", обясни Красимир Иванчев, председател на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите.
Той казва, че на младите хора, които се ориентират към тези професии, може веднага да им бъде осигурен стаж, както това се прави за готвачите, и работа за лятото.
"В нашата професия минималния осигурителен праг е 380 лева, допълнително се вземат в рамките на още 200", добави Иванчев.
В същото време гимназията по селско стопанство работи само с четири фирми, които са осигурявали практика на учениците от вече закритото училище по зърнопреработване.
"Това е двустранен процес. Училището може да предложи добра общообразователна и професионална подготовка, те могат да предложат подготовка за реализация след това", каза Милена Досева, директор на ПГСС "Ангел Кънчев".
Заради липсата на интерес към професията, русенските педагози предлагат сладкарството и хлебарството да бъдат обявени за защитени професии заедно с още 7 специалности. Минималният прием в тези паралелки ще бъде сведен до 8-10 ученици.
Остава отворен въпросът дали тези мерки ще спасят специалностите или само ще решат проблема временно.
