Отговарят ли специалностите в дуалното образование на потребностите на бизнеса

Преди стотина години в България се е чиракувало в предприятия и фабрики. Достатъчно квалифицираните пък са били издигани до калфи, а най-талантливите са ставали майстори. В контекста на съвременното образование тази тристепенна система на квалификация се нарича дуално обучание и се прилага предимно в професионалните гимназии. Неговата идея е проста - учениците да се обучават едновременно и на теория и на практика, за да придобият практически опит по конкретната професия.

През последните години е модерно да се говори за дуално обучение, много се говори, но на практика прилагането му става много бавно. А вече много области на икономиката се оплакват от липсата на подготвени кадри. Много основен елемент за успешното прилагане на дуалната система са учебните планове. Те трябва да бъдат съобразени изцяло с потребностите и търсенията на пазара на труда.

В момента има 20 професионални гимназии в България, в които се прилага дуално обучение. Отговарят ли обаче специалностите, които се изучават в тях, на потребностите на икономиката, провериха колегите ни от Пловдив.

Ако до преди години градът под тепетата е бил един от основните центрове за производство на кожени изделия, днес ситуацията е различна. Най-сериозен недостиг на обучени кадри се оказва, че има в обувната промишленост. Липсата на специалисти в цеховете се дължи на намалелия интерес от страна на младите хора и най-вече на затворените преди години паралелки в професионалните гимназии. Ярък пример за това е липсата на млади моделиери на обувки, а най-младият специалист в Пловдив е на възраст над 50 години. Вижте репортажа.

Милена и Димитър Булкини от Пловдив се занимават повече от 15 години с производството и продажбата на обувки. През последните години обаче те все по-трудно успяват да намерят млади и мотивирани работници за създаването на бутиковите модели, които предлагат на пазара.

Милена Булкина: "Разбира се, че търся. Дори бих се заела лично да ги обучавам. При нас общо взето работят жени, които са работили някъде пенсионерки с две думи."

Решение на проблема с липсата на достатъчно квалифицирани млади хора предлагат собственици на големи производствени предприятия от обособилата се в Божурище, близо до София индустриална зона. Тя се оказва и най-бързо развиващата се през последните години у нас. Идеята на компаниите е, чрез образователни реформи да се гарантира обучението на кадри. За да си осигурят готови кадри, от Националната компания "Индустриални зони" вече са подписали меморандуми за сътрудничество с няколко висши учебни заведения у нас. Сред тях са Лесотехническия университет, Университът за национално и световно стопанство, Нов български университет и Софийски университет "Свети Климент Охридски". Целта на тази стъпка е образованието да се адаптира към потребностите на индустрията. Повече по темата вижте в репортажа.

Собственици на големи производствени предприятия настояват за образователни реформи, които да гарантират подготовката на квалифицирани кадри за индустрията. За да си осигури такива кадри, Националната компания "Индустриални зони" вече е подписала меморандуми за сътрудничество с няколко висши учебни заведения у нас. Те имат и други конкретни идеи за свързване на образованието с индустрията.

Да се създадат специфични магистърски програми, които да отговарят на конкретните нужди на индустрията от подготвени кадри, е една от основните цели, които си поставя Националната компания "Индустриални зони". Идеята е студентите да не се обучават в сфери и специалности, които не отговарят на търсенията на бизнеса.

Според Антоанета Барес, която е изпълнителен директор на компанията "Индустриални зони", не само липсата на кадри, но и ниското заплащане са сред основните проблеми при намирането на квалифицирани работници.

Антоанета Барес - изпълнителен директор на Национална компания "Индустриални зони": "Кадри има, понякога заплащането, което им се предлага, не е на достатъчно добро ниво. В зависимост от търсенето пазарът определя стойностите, които са за тези кадри. Ако търсите IT специалисти и искате да ги наемете на минимална работна заплата, най-вероятно ще имате проблем с кадрите."

Ивайло Димитров е изпълнителен директор на високотехнологична компания за производство на вакуум опаковъчни машини. Бизнесът му е ситуиран в най-бързо развиващата се икономическа зона у нас - Божурище, която за две години е привлякла 19 компании. 14 от тях са български. Във фирмата на Ивайло Димитров работят около 80 души. Тенденцията е до две години броят им да се увеличи двойно. Като основна причина за недостатъчно подготвените кадри, той посочва липсата на връзка между образованието и бизнеса и предлага.

Ивайло Димитров - изпълнителен директор на фирма за производство на вакуум опаковъчни машини: "Смятам, че трябва да отпадне практиката на делегираните бюджети в образователната система, която изкривява образованието. Делегираните бюджети не мотивират унивестетите да поддържат едно високо ниво на студентската маса. Ние наемаме само студенти, които имат само петици и шестици при нас. Образованието в днешно време е достатъчно лесно в световен мащаб, че да можем да си позволим да наемаме "средняци" в нашата компания и може би това е ключът към успеха ни и това ни помага да задържаме кадрите."

И за да задържи в дългосрочен план младите кадри, фирмата, която Ивайло Димитров управлява, в момента строи общежитие в индустриалната зона "Божурище". Идеята му е да предостави безплатно жилища на стажантите, които живеят далеч. И така да преодолее още една пречка в набирането на кадри. Дали това ще помогне да се засили интереса тепърва ще се разбере.

За да бъдем в полза на бизнеса и образованието, ние в Новините на БНТ 2 направихме нова рубрика "Търсят се работещи българи", част от кампанията ни "Купувам българско". Показваме ви конкретни примери за успешни предприятия и търсим проблемите на различните сектори в бизнеса,свързани с намирането на квалифицирани работници. А целта ни е да помогнем по-бързо да се осъществи връзката между образованието и бизнеса.

Липсата на млади работници в сектора производителите си обясняват със закриването на паралеките по обувна промишленост преди години. Разликата със страни традиционни износителки на обувки в Европа е голяма.

Димитър Булкин: "В чужбина е масова практика големите производители и като държавна политика класовете се водят под строй в униформи облечени децата влизат, гледат най-новите иновации в обувното производство, говорим за машини за технологии - огромен интерес."

До 10 години е възможно изобщо да няма работници за производство на обувки у нас, ако не се промени държавната политика в сектора и не се разкрият нови места в професионалните училища за създаване на специалисти.