140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.). Първите военни действия

Пет дни по-рано в Северна Добруджа е първият десант. Неговата цел обаче е съвсем конкретна - да заблуди командването в Цариград за посоката на руското настъпление и така да блокира османските войски в района Русе - Силистра - Шумен - Варна. Затова десантът при Свищов се приема за начало на същинските бойни действия в Руско-турската война на Балканите от 1877-1878 година.

Преминаването на Дунава е добре премислено, подготвено е в пълна секретност и приключва бързо и с успех. До първите часове на 27 юни (8 юли) руските части вече са осигурили плацдарм за пристигащите войски, а османският гарнизон е

принуден да отстъпи Свищов без бой. Шест дни по-късно освободеният град посреща и българска войска - опълченските дружини започват да се прехвърлят през Дунав.

Щиков бой при Свищовските височини - худ. Николай Дмитриев-Оренбургски

Изградени са и два понтонни моста на реката, по които да преминават настъпващите части. Стратегически градът става изключително важен - той е единственото място, където по суша могат да бъдат прехвърлени войски, боеприпаси и продоволствия. Взимат се сериозни мерки за сигурността на съоръженията – разположени са минни заграждания по реката и артилерийски батареи на брега.

Седмица след превземането на Свищов – на 4 юли, започва руското настъпление по течението на Янтра към Търново. Три дни по-късно – на 7 юли, отрядът на ген. Гурко освобождава старата българска столица, а руски кавалерийски части влизат в Севлиево. На 12 юли предният отряд на Гурко продължава да настъпва през Хаинбоаз, а на 17 юли вече е оттатък Балкана.

20 дни след успешното начало на военните действия политически и военни кръгове в Русия и Румъния са сигурни в бързия край на войната. Руската армия обаче се оказва в патова ситуация заради стратегически грешки на своето командване и сериозната съпротива на турските сили, които на места преминават в контраатака. След превземането на Никопол на 4 юли командващият западния отряд - ген. Криденер, получава заповед за настъпление по посока на Плевен. Вместо това той дава почивка на войските си. От грешката му се възползва Осман паша, който необезпокояван прехвърля от Видин 23-хилядна войска и започва да строи укрепителни съоръжения на височини край града.

Руското командване още не подозира, че ще плати висока цена - очаква го няколкомесечна обсада на града. От друга страна силите, командвани от ген. Гурко, са принудени да отстъпят от района на Стара Загора и Казанлък и се връщат на позиции по Стара планина. Така въпреки първоначалните прогнози, че войната ще приключи само за няколко седмици, тя се проточва цели осем месеца. Османската империя капитулира едва през март 1878 година.

Свищов чества 140 години от своето освобождение. На 25 юни с историческа възстановка в местността Текир дере беше пресъздаден един от най-мащабните десанти, извършвани през река Дунав, както и настъплението на руските военни части, довело до освобождаването на първия български град. За събитието разказват кореспондентите на БНТ в района - вижте видеото.

Вижте още:

140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.). Войната - закономерен резултат от процес, започнал по-рано. Дипломатическата подготовка на войната.

Спомен за Знамето. Самарското знаме - синоним на героизма и саможертвата в името на българската свобода

Боевете за Стара и Нова Загора - края на юли и началото на август 1877 г.

Шипка! "Тук изгря свободата на България!" 140 години от Руско-турската война (1877-1878)

Обсадата на Плевен. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)

3 март – възраждане на независима България

250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов