Текстилният бранш страда от сериозен недостиг на кадри

50 български фирми от текстилния, шивашкия и кожарския бранш си дават среща в Русе, за да предложат продукцията си директно, очи в очи с потребителя. Това е един от начините да достигнат до купувача, тъй като много от тях са закрили фирмените си магазини заради високите наеми. Заетите в модната индустрия са категорични, че са на ръба на оцеляването по три причини – у нас отдавна не се произвеждат основните суровини и материали за леката промишленост, липсват обучени кадри и пазарът е залят с евтини дрехи от чужбина. За да се даде шанс на родното производство, от бранша настояват вносът да бъде ограничен.

От 22 години Владимир Маринов произвежда чанти за българския пазар. От 50 работници сега в цеха му в пловдивското село Труд са останали само 15 служители, защото драстично е намалил производството заради слабите печалби. Признава обаче, че и квалифицирани кадри трудно се намират. Всяка година гимназията по облекло в Русе завършват 80 ученици. Малка част от тях започват работа в шивашките фирми, където са били на стаж. Повечето се насочват към други специалности в университетите или избират реализация в чужбина.

Владимир Маринов – изпълнителен директор на Български бизнес форум: "Младите хора очакват изключително високи заплати. На тях им е по-изгодно да мият чинии в Англия за 1500 лева, отколкото да се развиват у нас."

"Как може да се промени това?"

Владимир Маринов – изпълнителен директор на Български бизнес форум: "Боя се, че няма перспектива. Българската индустрия не е в състояние да предлага високи заплати, тъй като няма възможност да реализира огромни продукции и да инкасира печалби. Просто сме в омагьосан кръг."

За да излязат от омагьосания кръг, от бранша искат данък добавена стойност да бъде намален като в туристическия сектор – на 9%.

"Държавата ако има желание да помогне чрез преференциални данъци и лимитиране на чуждестранния внос и тези молове, които никнат като гъби във всеки окръжен град, това ще е много добре за нас."

Другият проблем, пред който е изправен текстилният бизнес, е, че в България от години не се произвежда памук, конците и платовете също се внасят, а кожарската промишленост се снабдява със суровини от Турция и Гърция.

(Автор: Даниела Димитрова, Оператор: Деян Маринов)

Прогнозите на бранша са, че ако производителите продължат да се борят поединично с проблемите и те не бъдат решени в най-кратки срокове, в следващите 5 години бизнесът с текстил у нас няма да отбележи ръст. А много от средните и малките предприятия ще бъдат принудени да съкратят още производството си и дори да затворят цеховете си.