Филмът "Заловени писма" - хипотези за едно предателство

Две писма, излезли под перото на Любен Каравелов с отстояние само дни едно от друго пристигат едновременно при Васил Левски. И двете са заловени по пътя от агенти на османските власти, преписани са и върнати на преносителя им обратно. Тяхното съдържание става достояние на великия везир. Има ли предател, един или повече са те? Има ли сред тях близки съратници на Апостола на свободата?

Последно откритите документи в Османските архиви в Истанбул поставят много въпроси пред историците. Въпросите раждат хипотези, които чакат своето потвърждение или отхвърляне от следващи документи. Пъзелът към момента подреждат проф. Пламен Митев, който проследява хронологията на процесите според документалното наследство, тюркологът Орлин Събев, който е превел османо-турските документи и историкът Дженгиз Йолджу, който представя делото на Левски през погледа на турската историография.

Ето отговора на Дженгиз Йолджу за това каква част от документите, свързани с българските земи в османските архиви още не е проучена? И защо?

- Преди всичко трябва да кажа няколко неща за системата на работа на османските архиви в Истанбул и на класифициране на документите. Трябва да знаем, че в различни периоди в османската управленска система са съществували различни министерсва и органи, които са били създавани или обединявани. Ще дам един такъв пример – досието със снимката на Левски беше намерено във един фонд, където бяха събрани кореспонденциите на великия везир. Това е така, защото в началото на 1870-те години, вътрешното министерство е било закрито, по-точно е било слято към великото везирство. И всички кореспонденции, оплаквания, документи за разследвания срещу разбойници, идващи от всички селища, градове на империята, като това обваща територии от София, Видин до Багдад. За да откриваме нови, непознати преди документи, трябва да знаем как работи османският архив. В същото време това са досиета, на които не е направен опис. Което означава, че те нямат готов каталог, имат само номера, поставени са в досиета според темите им, но когато един изследовател поиска това досие не знае какво ще излезе отвътре. Досието, което ще получи, може да се окаже досието със снимката на Левски, или пък едно писмо желба, изпратено от Дамаск в Истанбул. Затова служителите в архивите трябва да са търпеливи, да работят систематично, и трябва да разгледат хиляди, може би десетки хиляди досиета, докато намери, това което търси. И както беше при снимката на Левски, може би има десетки или стотици документи за българската история или за историята на различните народи в някогашната империя, които не са класифицирани или пък са класифицирани, но не са вписани в каталог, поради което нямаме директен достъп до тях. И затова, пак ще повторя, изследователите, работещи в Истанбул или в София, трябва да изследват всички досиета търпеливо и систематично.

Левски е обесен на 33 години, много по-млад отколкото до момента е представян в учебниците - според регистрите на населението в Османската империя, той е роден през 1840 г. А на гърба на снимката, по която е заловен е написано 25-26-годишен. Един от поредните въпроси, който поставя във времето образът на Апостола.

Филмът "Заловени писма" от документалната поредица "В кадър" е реализиран със съдействието на студенти от Нов български университет. Автор на идеята и съсценарист е Весела Смилец, режисьор и съсценарист - Борислава Димова, оператор Атанас Атанасов, режисьор по монтажа Илия Стоянов.

Гледайте документалния филм "Заловени писма" в неделя - 19 февруари, от 19:30 часа по БНТ 1!