Хора зад кадър

„Операторството е едно приключение. Това ме е водело през годините. То е до известна степен една авантюра, предизвикателство и човек, ако го обича, не му пречи на която и да е възраст да се занимава с него. Операторското майсторство е една истинска любов!“

Емил Дюлгеров

Със създаването на камерата и първите стъпки на човечеството в необятния свят на киното се открива една нова професия – кинооператор. Операторството се състои в заснемане на кадри от реално случващи се събития. Телевизионният оператор работи както в студио, така и на терен, където той може да разгърне най-много своите умения.

„Свободата, която имаме е в повече. Имаш възможност да пътуваш. Не си в офис. Не си затворен. Не работиш от 9 до 5. Не почиваш събота и неделя. Това е нещото, което би спечелило някой да се присъедини…“, споделя Владимир Богдански, един от най-добрите оператори на БНТ.

Работата е изключително отговорна. Чрез кадрите, които заснема операторът, зрителите добиват представа за случващото се. Той избира гледната точка и позицията, от която да заснеме дадено събитие.

Съществуват редица изисквания при работа с камера на терен и в студио и операторът трябва да умее да заснема обекта на репортажа по най-достоверния и отговарящ на всички изисквания на телевизионния процес начин. Той не може да си позволи да манипулира зрителите чрез кадрите, които заснема, затова и неговата работа е важна част от телевизията.

„Много зависи дали аз съм в настроение, дали имам културата да ви покажа това нещо и дали ще ви заинтригувам, защото ако не ви заинтригувам, вие може да смените канала. Това важи дори и за по-прозаичните неща. Моментът, когато всички се скупчваме и някой казва нещо. Ти трябва да си в такава позиция, че човекът да не е странично, да си срещу него, да имаш добра позиция. Това ще направи посланието. Трябва да бъдеш честен към зрителя, защото ти се грижиш за него, ти му предаваш“, казва Емил Дюлгеров, един от отговорните оператори на БНТ.

Дюлгеров споделя, че за него операторството е едно голямо платно, а той държи една безкрайна палитра от бои, с които рисува картини. Той е на мнение, че тънкостта на професията не се крие в носенето на тежки камери и опъването на кабели, а в любовта към снимането и предаването на истории по красив и специален начин. Влечението му към камерата е започнало още като дете. Вдъхновението му идва от фоторомани, които разглежда като юноша. Книжките оставят прекрасен спомен на оператора за картинни филми, които разказват истории. А един прост подарък - диапроекторен апарат, на който има филмчета от отделни кадри, предопределя бъдещата му професия.

„Прожектирах ги, даже разлепвах афиши и канех приятели и прожектирах на стената. То е кадър по кадър. Там имаше от Пушкин една много интересна приказка „Цар Салтан“, която е доста дълга и разказвателна. От там започна всичко“, разказва Дюлгеров.

Още в казармата решава, че ще кандидатства в НАТФИЗ. Има два неуспешни опита, но това не го отказва от пътя му към телевизионната мечта и той продължава да следва своето призвание. Започва работа в телевизионно студио като работник-специалист. Изкачва се бавно по стълбицата на йерархията, като 2 години е осветител, след това камерен техник, асистент-оператор и след това е назначен като втори оператор.

„Някъде в този период, работейки, ме приеха, даже си спомням, в Созопол снимахме един сериала „Децата от златния лъв“ с един много известен оператор и художник - Константин Джидров, и там получих едно известие от майка ми, че съм приет във фотоучилището „Юлиус Фучик“. Там приемаха много малко хора, бяхме 5 човека. Страшно много съм се радвал на това нещо.С такава любов съм завършил, че няма да ви описвам“, разказва Дюлгеров.

Все пак той сбъдва своята мечта и при третия си опит става студент на НАТФИЗ. Негов ментор, а след това и колега е Георги Карайорданов, първият главен оператор на БНТ.

Дюлгеров работи с едни от най-известните български режисьори в националната телевизия. Сред тях е и Димитър Шарков, с когото преплитат пътищата си и до днес в едно от най-обичаните предавания на БНТ „Иде нашенската музика“.

Животът го среща и с други известни режисьори - Стилиян Иванов и Хачо Бояджиев, с които правят десетки продукции в най-различни жанрове /най-трудният жанр – телевизионният театър „Човекоядката“ на Хачо Бояджиев/. Емил Дюлгеров е участвал в предаването между радиото и телевизията „Полет над нощта“ и е част от колектива на младежкото предаване за музика „Мелотивимания“, което се излъчва по Канал 1.

Контактът между оператора и режисьора по работата на телевизионното предаване е задължителен. Човекът с камерата трябва да е първият помощник на режисьора. Той трябва да предлага различни ракурси, като от него зависи и как ще изглеждат водещият и гостите в предаването.

„Голяма част от професията е теория и техника. Трябва да се познава камерата, с която се работи, и нейните възможности. Специално и специфично нещо е оптиката. Оптиката позволява да се пресъздаде по-широк или по-тесен ъгъл и още много други възможности“ – казва Дюлгеров.

„Това е Божа професия, защото ти работиш със светлина, пресъздаваш светлина“ – споделя още операторът. Според него, човек трябва да се занимава с изкуство – да ходи на изложби, да познава художници и да има „дразнители“ в тази посока. Операторът трябва да гледа филми, фотографии и не трябва да изостава от случващото се около него. Той трябва да може да приложи своята душевност и чувствителност, за да може да направи дори най-простото нещо красиво. Добрият оператор трябва да има богат опит и култура. Без тези неща визуалният разказ няма да има стойност.

„Никога не съм правил разлика между работата на терен и работата в студио. За мен има един уред, в който съм влюбен, и това е камерата. Където и да се намирам, искам всичко да ми е изпипано. Дори и в новините. Например, когато правехме сцени за встъпването в длъжност на президента Румен Радев, с водещи Аделина Радева и Георги Любенов, аз се грижех за малките детайли - да се вижда задният фон, дори и вратата, от която ще излязат. За мен всяко място е студио“, разказва Дюлгеров.

Същото мнение споделя и авантюристът Владимир Богдански – операторът на БНТ, който е бил навсякъде. С раница и камера в ръка Владимир е отразил трите вота зад граница, клетвата на президента Джо Байдън, срещата на американския глава с руския лидер Владимир Путин, олимпиадата в Токио, подготовката на Хърватия за еврозоната, проектите на Европейската космическа агенция в Португалия, детската Евровизия, бежанските лагери в Турция и още много други световни новини и събития. Има над 60 000 километра по света с преки включвания от интересни и значими събития, репортажи и интервюта.

За разлика от Емил Дюлгеров, за Владимир Богдански операторството не е било първо желание в живота, но като една красива любовна история, той постепенно се влюбва в професията и днес е горд представител на операторския колектив на БНТ. След като завършва „Филмово и телевизионно операторство“ в Югозападния университет в Благоевград „Неофит Рилски“, той става част от екипа на БНТ след конкурс. Богдански работи в БНТ вече 14 години.

В допълнение на Дюлгеров Богдански споделя, че операторството съдържа в себе си всички аспекти на киното и телевизията - режисура, монтаж, композиция и още много други. Той признава, че неговата по-силна страна е снимането на терен. Безкрайната свобода е тази, която го кара да се влюби в професията си.

„На терен винаги си зависим от дадено събитие. Не мога да се откъсна от тази професия, защото абсолютно всеки ден е различен навън. Събитията не се повтарят“, споделя Богдански.

Операторът разказва за преживяванията си в Турция, когато са отразявали бежанските напливи. В изключително закътан квартал в центъра на Истанбул, под „Галата“, в тъмна уличка по време на снимки Богдански усеща нож под ребрата. „Беше пълно с тъмни субекти. Снимахме по обяд. В един момент някой мина покрай мен и усетих леко пробождане. Каза ни да се махаме“, разказва операторът, който не се страхува да бъде на горещите точки по света.

Професията на терен може да бъде опасна и натоварваща, споделя Богдански. Заедно с репортера Александър Марков и видеотехника Роберт Вецов се разминава на косъм с обсадата на Мариупол в Украйна. Те са първият български екип в епицентъра на конфликта в Украйна. Репортажите им от първите часове на военните действия на Русия срещу Украйна стават част от международния видеообмен на Евровизия. Кадрите на Богдански се използват от 51 канала в Европа и от 24 телевизии по света. На връщане към България той става свидетел на трогателна гледка.

„В Украйна не знаеш какво ще се случи. Чуват се експлозии, хората са леко напрегнати. На границата видях едно семейство, дойде с кола. Пристигнаха, слезе мъжът, слезе жената, слезе и детенцето - прегръщат се… раздяла. Той трябва да се върне да се бие, а те тръгват. Исках да снимам, но не можех, хванах се за камерата, но си казах - не. Човешки мъки и лоши съдби са тежки за снимане…“, споделя операторът.

И Емил Дюлгеров, и Владимир Богдански са единодушни, че операторството винаги ще се развива както с новите технологии, така и с изменящите се тенденции, виждания и разбирания за живота. „Всеки може да се справя, но дали ще се справя добре или много добре зависи от самия човека и амбициите му", казват те.

За тях операторството е професия и призвание, които съчетават в себе си технически познания и любов към снимането. Гледайки през обектива, операторите са нашите очи и уши и всеки един техен кадър, достигнал до нас, е плод на тяхната усърдна работа и отдаденост. От тяхната работа зависи и как ще възприемем ние това, което виждаме на телевизионния екран.

Лицата на операторите не се появяват на телевизионния екран, но те са причината ние да можем да визуализираме думите и да ги свързваме с образи, събития и истории.

На въпроса дали биха оставили работата си в телевизията, ако получат възможност да снимат кинопродукция, Владимир Богдански и Емил Дюлгеров са на едно мнение – ще си вземат дълъг отпуск, ще си свършат работата и пак ще се върнат в телевизията.

Операторството е професия, която се учи цял живот и която всеки ден носи нови предизвикателства и възможности, отбелязват и двамата.

Автор: Антоанета Данаилова