Съдбата като джаз

Съдбата като джаз

Джаз! Етимологията на думата, вече над сто години, не е ясна. Някои смятат, че тръгва от жаргон, други твърдят, че е от арабски, а трети - от африкански произход. Едно е ясно – семантичното значение е емоция.

В края на XIX век с пренасянето на роби в Америка идват и африканските ритми. В края на тежкия ден, смазани от работа, се събирали пред домовете си и свирели. Музикалните им инструменти били кани, тенекии; за барабан използвали варели, на които опъвали кожа, а за палки били предназначени някои кости. По-късно африканците постепенно се научават да свирят на европейски музикални инструменти.

Джазът е смесица от европейски и американски мотиви, като основната музикална тема е полиритмична и се гради основно върху импровизацията. Както казва художникът Пиер-Огюст Реноар: „Болката преминава, красотата остава.“ Животът на робите е бил тежък, текстовете на песните се фокусират върху теми от бита. Песента на Луис Джордан “Coleslaw” гласи: „You can break no law, By wantin' cole slaw, It ain't nothin' but some cabbage raw“ (Не е престъпление да си поискаш колслоу, това не е нищо повече от зелева салата). Макар и писана години след премахването на робството и сегрегацията, авторът й Луис Джордан остава верен на традицията.

Джазът е музика за утеха на душата. Често пъти когато го споменем, в главата ни изниква картинка на дъжд и чаша червено вино. Както казва Луис Армстронг: „Ако не го усетиш, няма да го разбереш.“

Нека се върнем на нашия континент, в нашата страна. Сред именитите джазмени от световно ниво се нарежда българският музикант Васил Пармаков. Филмът „Съдбата като джаз“ разказва за неговия гений и неземната му натура. Филмът прави портрет на музиканта през очите на най-близките му приятели и колеги от групата „Зона Ц“ - Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи и много други.

Васил Пармаков е приеман от широката публика като циничен и груб. Приятелите му ни разказват за препятствията, направили го такъв. Пренебрежението и унижението могат да превърнат дори светец в корав циник. Пармаков е описан като човек, който иска да подари таланта си на аудиторията и да я вдъхнови. Човек, отказал да продаде изкуството за материалното. Приятелите му говорят за него с много любов, описват го като учител, гуру и приятел. Описват го като човек, на когото са благодарни. Разказват весели спомени със сълзи на очи.

Започнах с историята за трудния бит на робите и превръщането му в творчество. Джазът е изтанцувана болка, начин да се усмихнеш, когато си затънал в тиня до ушите.

Автор: Виктория Павлова

Нередности
x

Сигнилизирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максиум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад