Алфа Рисърч: Има значим ръст в доверието към БНТ през последните години
Доверието в Българската национална телевизия значително се е повишило през последните години, показва социологическо изследване на Алфа Рисърч. За 2016 година доверието е 51,2%, а отчетеният ръст, в сравнение с 2014 година, е с 6,5 на сто. Данните бяха...
Доверието в Българската национална телевизия значително се е повишило през последните години, показва социологическо изследване на Алфа Рисърч. За 2016 година доверието е 51,2%, а отчетеният ръст, в сравнение с 2014 година, е с 6,5 на сто. Данните бяха представени от директора на социологическата агенция Боряна Димитрова в днешното издание на „Денят започва с култура”.
„Този кредит на доверие е висок и много важен, защото развитието на телевизията от тоталитарния режим до една независима обществена медия, каквато е днес, е труден и изисква доказване на независимостта й всеки ден. Данните показват, че тук говорим за една наистина обективна медия.” – коментира Боряна Димитрова.
На въпрос как се е променила БНТ през последните 5-6 години, 58,9% от анкетираните са отговорили, че има значително подобрение.
Проучването показва, че обществото разпознава националната телевизия с обективната информация, която предоставя по социално значими проблеми и бързото и адекватно отразяване на обществените събития (58%). Когато има конфликти и кризи, зрителите търсят БНТ, за да открият необходимата достоверност на новините, сочат още данните.
Другото направление, в което хората припознават обществената медия е създаването на произведения от български автори и поощряване на българското изкуство (35%). Анкетираните са отчели и силно застъпените образователни и културни програми в ефира на БНТ, както и наличието на предавания за всички социални групи (34%).
Заедно с Боряна Димитрова, в студиото бе бившият председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Той коментира, че скандалът с министъра на културата от последната седмица говори за усещане в политиците, че те плащат на обществените медии и затова се изисква лоялност.
„Това нещо върви през целия преход, не мърда и се оказва, че отново се възпроизвежда без никаква корекция. Абсолютно невярно е, че политиците плащат на медиите. Плаща обществото, като също плаща на самите политици и на частните медии. Защото частните медии, ако приемем, че се издържат от реклама, това е своеобразната „такса медии” във всяка стока, която купуваш. В крайна сметка парите винаги идват от хората, има просто различни начини, по които те се разпределят и управляват. Много добре ще стане тази гражданска енергия, която се появи в подкрепа на Георги Ангелов, на отстранения художник, в искането на оставката на министъра на културата, да направи една крачка нататък и да поиска обществото само да плаща за независимите медии.” – поясни доц. Лозанов.
С мнения в предаването бяха включени и журналистът от БНР и член на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева, журналистите Ели Хауърд (ВВС) и Александър Андреев (DW).
Ирина Недева: „Ако Георги Ангелов не е уволнен, това се дължи единствено на факта, че има действащ Закон за радиото и телевизията, който предвижда буфери между едно конкретно правителство, един конкретен министър и управлението на обществената медия. Ситуацията е много показателна, защото демонстрира две различни стратегии: случая с уволнения художник - там, където е пряко назначаването на директора и ситуацията в БНТ, където има буфери: регулаторен орган и избор на генерален директор. Правото на отговор не е право на натиск. Този натиск не успя, заради съществуването на буферите и на другите правила - професионалната етика.”
Ели Хауърд: „Най-важното е да приемеш принципа, че трябва да си обективен и независим, че служиш на обществото и защитаваш неговите интереси, а не на политиците, или някакви клики и части от населението. Знам, че политиците все още не са загубили навика да се намесват, когато е застрашен техния имидж или интереси. Това се случва навсякъде. Важното е да имаш механизмите и волята за отпор. В ВВС това идва от начина на финансиране - служи на всички хора, които си плащат лицензионните такси.”
Александър Андреев: „Обществено-правните електронни медии в Германия са независими от държавната и от изпълнителната власт. Те имат задачата да осведомяват и да помагат за формиране на общественото мнение, а политическата власт няма право да ги манипулира, да упражнява натиск през тях или да ги използва, за да прокарва собствените си приоритети. В Германия тези медии са силно децентрализирани. Почти всички германски провинции имат собствени телевизия и програми.”
С днешния разговор, БНТ постави отново въпроса за начина на финансиране на обществените медии в България. Темата ще бъде продължена и в понеделник в „Денят започва с култура”.
*Данните от социологическото проучване на Алфа Рисърч, можете да откриете в приложените слайдове.
