България и общата европейска позиция за бежанците

Утре се очаква председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да обяви пред Европарламента коя държава колко бежанци трябва да приеме. Около 160 000 души трябва да намерят нов дом в една от 28-те страни членки. Анализатори казват, че положението в Сирия е по-лошо от всякога.

Трябва ли България да участва по-активно във формирането на обща европейска позиция за бежанците?

Представители на всички политически политически сили в парламента изразиха позициите си и идеи за справяне с бежанската вълна, която не стихва в Европа в студиото на "Референдум". България трябваше да приеме около 750 души, а сега се говори за близо 2000.

Валентин Радев, ГЕРБ: "Можем да поемем такава квота, макар че утре ще се вземе решението точно за какви бройки става дума и може би тогава официално ще се обяви тази формула, както я наричат ключ, 40.10.10 процента, според нас това е справедливо. Може би към тази формула е трябвало в по-ясна степен да бъде отчетен и БВП примерно на една държава, но не може всички показатели да бъдат включени, така че ние приветстваме тази формула, приветстваме това разпределение и се надяваме да успеем да се справим с това, което ни се възложи да приемем като бройка в България."

Красимир Янков, БСП лява България: "Трябва да се вземе под внимание, че България е външна граница на ЕС и под внимание трябва да е и благосъстоянието на отделните страни. Смятам, че правителството на Република България търябва да отстоява позицията при такова разпределение да няма натоварване на публичния ресурс и на бюджета на страната, смятам, че в това разпределение на квотите нашата страна не трябва да бъде участник с повече от възможностите, които има и по-скоро да няма ангажимент към допълнително настаняване на бежанци, защото като външна граница в рамките на следващите дни ние можем да се окажем под този миграционен натиск, при който имаме свръх представителност на бежанци в самата страна."

Борис Станимиров, Реформаторски блок: "България има административния капацитет, а убеден съм, че и българското общество има готовност и нагласа да приеме бежанци в тези рамки, за които се говори, все още неофициално. По-важно е ние да обвържем това приемане с по-цялостно европейско решение на кризата, защото няма как всички хора от Близкия изток да дойдат в Европа. Трябва да се намери решение, при което размирният регион да бъде умиротворен и тези хора рано или късно да се върнат по родните си места. Това решение е доста закъсняло и аз лично очаквам да чуя него от Съвета. Колкото до квотите - с тях ще се справим, нямам никакво съмнение."

Янко Янков, ДПС: "В м,ного части ан континента виждаме, че ситуацията е неуправляема или поне трудно управляема, Европа се оказа неподготвена за това, което се случва. Що се отнася до България, аз смятам, че ние задължително трябва да намерим формулата. Според нас сега е моментът да се докажем пред българските граждани като политици, защото въпросът е стратегически важен за бъдещето на българската държава и за всички български граждани. Според нашата политическа сила тук трябва да загърбим тясно политическите интереси, да не гледаме това кой е по-виновен за създадените проблеми, а да намерим формула, която ще ги реши по най-бързия начин и за доброто на българските граждани, и за името на българската държава пред Европа. Това, което се говори за квоти е доста относително на този етап, защото то е свързано с възможностите на европейския континент да се управляват бежанските потоци, но те в момента са толкова агресивни, спонтанни, че Европа и България трябва да са подготвени за ситуации, които значително се различават от квотите."

Красимир Каракачанов, заместник-председател на Народното събрание, “Патриотичен фронт”: "Аз смятам, че европейските бюрократи са в паника в момента. В момента това, което прави цялата европейска преса е да замазва проблема, да ни говори за солидарност, човеколюбие - това е едно лицемерие. Ние се занимаване със следствието на проблема, а не с причините на проблема. Защо тези емигранти идват - точно заради грешната политика на Европа и на САЩ. Всички тези европейски бюрократи, които сега се чудят какво да правят, ръкопляскаха на така наречените "Арабски пролети", което беше докарване на власт и пробутване като опозиция на хора - ислямски фундаменталисти, които разсипаха съществуващите режими, но стабилни режими - бариери срещу тези емигрантски вълни. Първо - не трябва да се обслужва следствието, а трябва да се обсъжда къде е проблемът. Проблемът е в това, че Западът продължава да играе двулична роля. Не може от едната страна да говориш за солидарност, състрадание, когато от друга страна политически, дипломатически и военно се подкрепят терористични групировки в Близкия изток, които създават тези проблеми. Второ - айде стига сме говорили за бежанци! Огромна част от тези хора не са бежанци, те просто виждат, че в Европа има един по-добър живот, ще има едни евронаивници в Брюксел, които са готови да им дават милиарди и те тръгват на тълпи. Аз виждам млади хора, които вместо да се бият за своята страна в Либия, предпочитат да избягат, да умрат в океана от катастрофа, но да дойдат в Европа и да ползват готовите социални фондове. Бежанецът е човекът, който бяга от военен конфликт, не този който иска да дойде за по-добрата социална помощ и някой да работи вместо него и да му плаща. Може да звучи цинично, но ние ако не си отговорим директно на въпроса за какво става дума, ще има да си говорим празни приказки, ще има да плащаме едни огромни пари, а конкретно България ще бъде най-потърпевшата като най-бедната държава в ЕС."

Магдалена Ташева, Атака: "Първо трябва да кажа, че бежанци в Европа няма. Има съвсем съзнателно финансирани и организирани мигрантски потоци. Употребата на понятието бежанец е грешна и който го употребява, всъщност постъпва непрофесионално, защото законът казва кой е бежанец и кой не, той обвързва страната си, правителството си, народа си да издържа тази огромна ислямска маса, която просто осъществява в момента поредната хиджра на исляма в Европа. Бежанец е този, който бяга с една риза на гърба и пристига в страната домакин директно от държавата или територията, където неговият живот и здраве са били застрашени. Тъй като 99% от потоците и ордите, които минават през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария и т.н., идват от Турция, техният живот и здраве са били спасени в мига, в който те са стъпили на турска територия. Искам да припомня, че Турция е призната за демократична и спокойна страна."

Светослав Белемезов, АБВ: "Европа дава ясен знак, обсъждайки провеждането на квотен принцип с това, че наистина трябва да бъде формирано единно мнение, единно поведение, единна стратегия в решаването на този конфликт. Всъщност в обсъждането на въпросния квотен принцип ще бъдат ключово важни два фактора - единият от които са самите критерии, по които се формират общия брой бежанци, които всяка една от държавите ще трябва да закриля и другият принцип е самите параметри, т. е. в какъв обем всяка една държава ще способна, съобразно своите възможности, да реагира пред тази криза.  Намирането на решението трябва да мине през Обединена Европа. Дали трябва да бъдат променени самите принципи и показатели, чрез които се предоставя статутът на бежанец или хуманитарен статут - според мене по-скоро да. Трябва да се оптимизират сроковете, в които се изпълняват тези процедури и когато са прекалено кратки е много трудно да се направи анализ на самото лице или за група от хора."

Румен Йончев, БДЦ: "Страхувам се, че продължаваме да говорим за Европа в трето лице, като някаква далечна дистанция, като че ли тези европейски бюрократи не са и нашите. Нали и ние сме ги изпратили също там. И в тази връзка трябва да кажа, че сегашната криза е демонстрация на тоталния провал на политиката на управление на кризи на Съюза от последните няколко години, защото ако имаше такава обща политика, ако имаше готовност и кризата нямаше да бъде толкова тежка."

Вижте цялата дискусия във видеото!