Да повишим ли националната си сигурност заради конфликта в Украйна - в "Референдум", 03.02.2015

Темата в "Референдум" тази вечер беше: Налага ли се да повишим националната си сигурност заради конфликта в Украйна и санкциите за Русия? Какви са рисковете за икономиката ни? Да увеличим ли разходите за отбрана? И трябва ли да засилим сътрудничеството си с НАТО?

В студиото по тези въпроси дискутираха: експертите по национална сигурност: проф. Димитър Йончев и Бойко Ноев, бившият заместник-външен министър Любомир Кючуков, Димитър Бечев - старши анализатор в London School of Economics, Георги Минчев от Българо-руската търговско-промишлена палата, икономистът Руслан Стефанов.

Бойко Ноев, бивш министър на отбраната: „Още преди година мнозина предричаха, че сблъсъкът на идеи ще се превърне вероятно в гражданска война и много ясно да се знае, че причината за този конфликт е от една страна желанието на украинския народ да живее както другите страни, в Европа, както България, както Молдова и Грузия, между другото, и от друга страна нежеланието на Кремъл и на Путин това да се случи. Това е в сърцевината на украинския конфликт, който разбира се, в своето развитие придобива най-различни други форми, но това е в дъното.“

Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, заяви, че това не е наша война, дори да се води. „А що се отнася за слухове, които се движат в обществото, аз разчитам по-скоро на разума на ръководителите“, заяви той и иронично поясни: „В обществото има някакво брожение и аз до онзи ден се колебаех, но вчера някак си се успокоих, защото един от водещите министри обясни много ясно, че истерията в България по повод възможната война – това е нещо, което се раздухва от Кремъл, сега нещата са ми ясни и аз нямам проблеми – това е кремълска история.“ И допълни, че от една седмица слуша „прекрасни изявления“ от министъра на отбраната.

Димитър Бечев, старши анализатор в London School of Economics: „Войната не се води само в Донецка и Луханска област. Тя има много измерения. Най-важното за Европа измерение е, всъщност, войната на разкази. Путин и Кремъл имат една друга визия за това, как трябва да бъдат организирани отношенията между държавите, която е в пълен разрив с нашите ценности в Европейския съюз за наднационално управление, интеграция, либерална демокрация.“

Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи: „Украйна отбеляза завръщането на войната в Европа, войната не просто като факт, а като начин на мислене и като допустим инструмент за решаване на конфликти, което е сериозна крачка назад в периода след Втората световна война. Проблемът е, че войната вече се разглежда като нещо допустимо.“ „Аз съм доста резервиран по отношение на санкциите като инструмент по принцип във външната политика. Санкциите не в състояние да решат проблем. Има едно име, което никога няма да попадне в списъка на санкционираните и това е името Владимир Путин, което е много логично, защото решение на ситуацията в Украйна може да има само по политически път, може да има само през преговори, само по диалог, а санкциите са опит да се принуди Русия да се съгласи. Аз мисля, те по-скоро имат обратен ефект при решаване на казуса Украйна“, заяви Любомир Кючуков.

Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията: „Когато говорим за санкциите за ситуацията в Украйна, въпросът, който трябва да си зададем, е имаме ли анализа, имаме ли стратегията, кои са действителните заплахи за България, от къде идват те и каква е вероятността те да се случат и в какви размери. Това, което имаме, е една стратегия за национална сигурност от 2010 г., в която не се споменава нито една държава, особено Русия. Там за енергийната сигурност на страната се споменаваше една трета държава, за която всички могат да се досетят, има сериозен интерес в българската енергетика. На базата на този анализ би трябвало да попитаме какво следва сега, когато го има този конфликт. Очевидно има противопоставяне между Европейския съюз и Русия. И това противопоставяне, освен при санкциите, очевидно има и при други измерения. България не е дефинирала своите топ три приоритета, а те са енергийна бедност, енергийна ефективност и диверсификация. Именно по тези три приоритета последните 10 години не е направено достатъчно, така че сега България да има възможност да лавира. Най-големите ефекти, които се отбелязват, са по отношение на цените на горивата, където България за момента печели и това се вижда с просто око, тъй като спадът в цените на горивата води до повишаване на тяхното потребление.“

Георги Минчев, заместник-председател на Българо-руската търговско-промишлена палата: „Лошото е, че през изминалата година и особено след като беше въведен режимът на санкции, щетите за икономиката на Европейския съюз, в това число и за България, разшириха значително своя периметър и обема си. Освен туризма, в който ситуацията е доста по-лоша и ще бъде още по-лоша предстоящия летен сезон, сериозни загуби търпим в областта на машиностроенето. Първо понесоха загуби тези наши машиностроители, които работеха като подизпълнители на големите машиностроителни концерни в Германия, Италия, Франция, след това се стигна до загуба и на директни договори за производство и износ на машиностроителна продукция. За съжаление, специално в машиностроенето, което последните 4 години преди да възникне кризата в Украйна, нарастваше с темпове между 15 и 30 % годишно и се очерта като водещ отрасъл в износната листа, загубата на пазар трудно ще позволи на машиностроителите у нас и в Европа да си възвърнат позициите.“