Да препишеш Паисиевата история

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

53-годишен мъж от горнооряховското село Поликраище се е заел с благородната мисия да преписва „История Славянобългарска”. В продължение на шест години Йордан Карастоянов не спира да пише и твърди, че всеки ден се убеждава с колко важна и полезна мисия се е заел. За това разказва Зорница Илиева в "Денят започва".

Йордан Карастоянов е на петдесет и три години и работи като нощен пазач в горнооряховското село Поликраище. Откакто се помни, обаче, най-голямата му страст са старите книги, древните писания и историята. Нарича тази страст магия и разказва как тя го завладяла от дете.

„Аз си спомням като бях дете, да съм бил на 12-13 години, като четяхме едни книжки на Жул Верн с пожълтели страници... И винаги ми е било интересно в старинните книги с тези неразбираеми букви какво точно пише, защото ми е интересно преди хиляда години хората какви мисли са ги вълнували”, сподели Йордан.

Идеята да преписва старобългарски произведения му хрумнала преди четиринайсет години. Тогава направил и първият си препис „За буквите” на Черноризец Храбър.

„Бях пазач на едно друго място и просто някак си ми светна, отнякъде просто. Как да обясните например на някой поет как му се ражда едно стихотворение в главата, просто му кацва едно птиченце на рамото и той започва да работи. Така постепенно, постепенно навлязох в нещата, преписах и на Раковски поемата „Горски пътник”, обясни Карастоянов.

Не е учил живопис и дърворезба, но му се отдава. Гордее се със старанието си и е убеден, че то, заедно с любовта и търпението, стоят в основата на всеки успех. Идеята да направи препис и на Паисиевата история му подхвърлят приятели, без да подозират, че задачата ще го вдъхнови и ще ѝ се посвети цели шест години.

„Не може да се обясни - просто искам да го правя и го правя. Тази история на Паисий я започнах през 2008 година. В Търново, в библиотеката ми дадоха фотокопие на историята и аз трябваше така, набързо - за месец-два трябваше да нахвърлям материалите в две тетрадки и след това вече по-спокойно започнах да работя, и вече съм завършил ръкописа. Сега съм на тема подвързване!”, разказа пазачът.

Йордан споделя, че изписването на старобългарските букви му отнема цели нощи, тъй като е много прецизно и трудно.

„На вечер пиша по страничка-две, най-много три. Някой път се случва да допусна грешка, да смачкам листа и да го хвърля в коша... И така, нощен труд на лампата, много сили ми отнема, защото под лупа се работи, изморяват се очите, ръцете се изморяват, обаче, накрая виждаш, че се получава нещо”, сподели Йордан.

Защо, обаче, един мъж от Поликраище иска да бъде като Паисий и защо мечтае да има последователи?

„Смятам това нещо да се запази през годините, пък вече кой го е правил, как го е правил... Всички ще бъдем забравени, но това, което е сътворено, то ще си остане”, категоричен е Йордан Карастоянов.

Сега той пести пари за мастило и скъпи листи, тъй като започва преписи на „Рибния буквар” от Петър Берон и житието на Софроний Врачански.