Горещите конфликти на Студената война: Виетнам

Индокитайският конфликт продължава общо 30 години като „първата“ война се води между метрополията Франция и местните национално-освободителни сили. В публичното пространство под Виетнамска война се разбира втората война в Индокитай (1955-1975).

След края на Втората световна война политическото и военно напрежение между някогашните съюзници Съединените щати и Съветския съюз нараства. Вашингтон вижда в комунизма, изповядван и насърчаван от Москва и Пекин, заплаха, която веднъж проникнала във Виетнам, може залее цяла Югоизточна Азия. Затова се намесва първо в подкрепа на Франция през 1949 г., а по-късно, отново с оръжие, на страната на правителството в Южен Виетнам срещу движението за независимост, в което вижда „ръката на Съветите“.

През 1954 г. Мирната конференция в Женева е разделила бившата френска колония Индокитай на три държави – Лаос, Камбоджа и Виетнам.

Отделно 17-ят паралел дели Виетнам на Северен /комунистически/ със столица Ханой и Южен /антикомунистически/ със столица Сайгон.

Обединяването на страната трябва да стане след общи парламентарни избори през 1956 г., които са блокирани от южновиетнамското правителство. В негова подкрепа президентът Джон Кенеди изпраща в Сайгон 2 хиляди американски военни съветници, чиито брой за 6 години нараства повече от 8 пъти.

За да спре натиска от юг, през 1960 Ханой създава Фронт за национално освобождение на Южен Виетнам - Виетконг. В хода на войната Виетконг и Северен Виетнам ще получават помощ от Китай и Съветския съюз.

През лятото на 1964 г. мнима атака над два американски кораба в залива Тонкин /разсекретени документи наскоро разкриха истината за инцидента/ става претекст за американския конгрес да приеме резолюция, която разрешава изпращането на войски в Югоизточна Азия. На следващата година с подписа на президента Линдън Джонсън първите бойни подразделения на САЩ навлизат във Виетнам. В края на 1965 броят на военнослужещите в тях надхвърля 200 хиляди, а за три години достига 540 хиляди.

През 1968 г. изненадващ удар от север поставя южновиетнамското правителство и неговия западен съюзник в критична ситуация: операцията, известна като „Офанзивата Тет“ /Тет е виетнамската Нова година, за която обикновено се обявява временно спиране на огъня/, обръща хода на войната.

Зареждат се месеци на неефективни действия срещу комунистическия Север. Въздушните бомбардировки са временно ограничени до южните територии, в които действат бойци на Виетконг, но ще бъдат подновени в пролетта на 1972 г.

Следващото видео съдържа картини, които могат да имат болезнено въздействие върху човешката психика.

В опит да бъдат унищожени базите, които снабдяват южновиетнамските партизани с амуниции и храна, през 1970 г. войната се пренася и върху територията на виетнамските съседи. Експанзията на военните действия, която изисква нови човешки ресурси от западната суперсила, предизвиква мощна вълна от протести в САЩ и в цял свят. Най-пламенни и настойчиви са майките на американските момчета.

Във видеото: Пред Пентагона във Вашингтон над 2500 жени скандират „Спрете убийствата във Виетнам!“, "Не изпращайте синовете ни да сеят смърт и разруха!"

Общественото недоволство всъщност се е зародило по-рано, когато световната общественост научава за клането в селото Ми Лай /наричано във Виетнам – Сонг Ми/. То ще остане в историята като един от най-ужасяващите епизоди на тази война. Американската армия избива там стотици мирни жители – мъже, жени, деца.

На 16 март 1968 г. фотографът от американската армия Роналд Л. Хийбърли е запечатал с камерата си потресаваща сцена - разпръснати на пътя тела на разстреляни невинни хора след кървавата акция в Сонг Ми. Снимката сега е част от обществения архив към правителството на Съединените щати.

Потоци от хора, прогонени от боевете, напускат дома си. Търсят по-безопасни места, запътват се към съседните на Виетнам страни - Лаос и Камбоджа.

Във видеото: Изненадваща атака на Виетконг е нанесла сериозни поражения на южновиетнамските войски в една от северните провинции на Южен Виетнам. Бовете са унищожили цели селища. Попаднали в капана на бойното поле, местните жители търсят спасение в бежански лагери.

Напалмът е създаден през 1942 г. в секретна лаборатория на Харвардския университет. Той е силно възпламенимо вещество и се използва в запалителни бомби. След възпламеняване достига температура до 1200 градуса по Целзий. Една бомба поразява всичко на площ от 2100 кв. метра. Напалмът причинява дълбоки изгаряния, които водят до смърт.

На снимката: Самолет на американските ВВС обстрелва с напалм предполагаеми позиции на Виетконг -1966 / USAF [Public domain], via Wikimedia Commons

Бомбите с напалм се използват от американската армия на фронта в Европа и срещу Япония по време на Втората световна война, а след това в Корейската война. Най-страшни във военните летописи са останали последствията от употребата им във Виетнам. От 1980 г. международното право забранява употребата на напалм срещу цивилно население.

"Напалмът е най-кошмарната болка, която можете да си представите", казва Ким Пук, преживяла бомбардировките с напалм. През юни 1972 г. самолет на южновиетнамската армия хвърля бомба с напалм над селото Тран Банг, където живее 9-годишната Пук със семейството си.

Виетнамката стана известна на цял свят като "напалмовото момиче" от снимката на Ник Ът. За своята творба, озаглавена "Ужасът на войната", фотографът на Асошиейтид Прес получи през 2012 г. наградата "Пулицер".

На сниката: Хеликоптер UH-1D на американската авиация разпръсква дефолиант над земеделска земя по делтата на река Меконг / Автор: Brian K. Grigsby, SPC5, Photographer [Public domain], via Wikimedia Commons

За унищожаване на растителността във Виетнам се използват силни хербициди. Невъзстановими вреди върху растенията и почвите, а оттам и върху човешкото здраве, са нанесени с т. нар. Orange agent / диоксин. И до днес той се съдържа в земята на Виетнам в повишени концентрации.

За 8 години от 1965 до 1973 над Виетнам са хвърлени 8 милиона тона бомби, три пъти повече отколкото през Втората световна война.

Милиони хора от изток и от запад се вливат в световно движение против войната.

Във видеото: Хиляди осъждат военните престъпления във Виетнам с участието си в "Похода на срама" в Лондон

Международният натиск да бъде спряна войната в Индокитай дава резултат. Преговори с дълги прекъсвания се водят от 1968 г., но мирните споразумения са подписани в Париж едва в началото на 1973 г. Страни по тях са Южен Виетнам, Северен Виетнам, САЩ и временното революционно правителство на Южен Виетнам, което представлява Виетконг.

Съгласно споразуменията в края на март 1973 година американските войски напускат окончателно виетнамска земя. Две години по-късно в Сайгон южновиетнамският президент капитулира пред силите на Виетконг. Това отваря пътя за пълна независимост и обединение на страната. Каузата, за която се бореше Ханой, се осъществява в 1976 г. след общи избори, спечелени от комунистите.

В следващите четири десетилетия народът на Виетнам ще възкреси от пепелищата изстрадалата си родина, за да я превърне в модерна и успешно развиваща се държава, в най-младия азиатски тигър.

Автор: Анна Долапчиева

----------

В статията са използвани: видеоматериали от архива на Thomson Reuters и снимки от архива на правителството и въоръжените сили на САЩ - обществен домейн