Иран - САЩ: историята на една вражда (1997- 2017)

В периода 1997-2005 президент на Иран е Мохамад Хатами - реформатор, който търси път към диалог с американците, но призивите му остават без ответ.

След терористичните удари от 11 септември 2001 г. президентът Джордж Буш (младши) обявява Иран за част от „оста на злото“ заедно с Ирак и Северна Корея. Иранците посрещат речта на Буш с бурни протести.

Bъв видеото: откъс, който визира "оста на злото", от речта на Джордж Буш за Състоянието на съюза, произнесена в 2002 г. Видеозаписът на речта се съхранява в президентската библиотека във Вашингтон, а откъсът е заимстван от интернет страницата на „Ню Йорк Таймс“.

През 2002 г. иранска опозиционна групировка разпространява твърдения, че властите в Иран строят ядрени мощности, включително завод за обогатен уран в Натанз и реактор за тежка вода в Арак. САЩ отново сипят обвинения срещу Техеран – този път за необявената ядрена програма, която според тях е насочена към създаване на ядрено оръжие, а иранското правителство категорично отрича с мотива, че е подчинена единствено на мирни енергийни цели.

Във видеото: репортаж на Иранската държавна телевизия от 2010 г. за една от проверките на международните ядрени експерти, които имаха задача да установят истината за иранската ядрена програма.

Следва цяло десетилетие на обяснения, експертни проверки от страна на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) и дълга поредица от международни дипломатически преговори. Разбира се, и нови санкции срещу Иран - този път заради ядрения проблем: веднъж от ООН, наложени на 4 етапа от 2006 до 2010 г., и отделно от САЩ и Европейския съюз – които обхващат финансовия сектор за срок до 2012. Така по оценка на американското финансово министерство националната валута на Иран се е обезценила с 2/3 само за две години.

Президентът Хасан Рохани е първият ирански държавен глава, разговарял със свой американски колега за цели 30 години. През 2013 г. на път за Ню Йорк той се обажда на Барак Обама.

На снимката: Иранският президент Хасан Рохани / Източник: БТА

В историческия разговор, предвестник за стопяване на ледовете, двамата заявяват политическа воля за бързо разрешаване на спора по ядрената програма на Иран.

14 юли 2015 г. влиза в политическата история на света с постигнатото споразумение по дългогодишния спор за ядрената програма на Иран.

Преговорите между Иран от една страна и групата 5+1 (страните постоянни членки на Съвета за сигурност САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция плюс привлечената към този процес Германия), както и Европейския съюз, най-накрая завършват с резултат.

На снимката: кръг от международните преговори по ядрената програма на Иран в Лозана, Швейцария, 30 март 2015 г./ Източник: flickr.com / Автор: Държавен департамент на САЩ

Вдигат се международните санкции срещу Иран като в замяна шиитската република под строг външен контрол сведе ядрените си разработки до дейности, които недвусмислено изключват подготовка за създаване ядрено оръжие. От сделката неудовлетворен остава отколешният регионален враг на персийците – Израел.

В следващото видео /от архива на Ройтерс/ Юкия Амано, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия при ООН със седалище във Виена, обявява готовността на Иран да започне практическото изпълнение на постигнатото споразумение.

Две години по-късно новият стопанин на Белия дом запя стария рефрен.

На снимката: Американският президент Доналд Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху/ Източник: БТА

През май 2017 г., когато посети Ерусалим,

Доналд Тръмп каза:
„Съединените щати и Израел единодушно заявяват, че Иран не трябва никога да има ядрено оръжие, никога, и трябва да спре финансирането, обучаването и въоръжаването на терористи и милиции.“

Иранската страна определи тези думи като „насаждане на иранофобия“ в региона с цел да се насърчат арабските държави да купуват американско оръжие.

Автор: Анна Долапчиева

---------------

* В публикацията са използвани видеоматериали от архива на агенция Reuters и от Youtube, снимки от БТА с откупени права, от Wikimedia и интернет, които са част от обществени бази данни и свободни откъм заплащане авторски права.

Четете още:

Иран - САЩ: историята на една вражда (1951- 1996)

Осем от тези години на остро противопоставяне в Иран преминават с президента Махмуд Ахмадинежад – ултраконсерватор, който твърдо отстоява националната кауза.

В международен план Ахмадинежад поставя под въпрос Холокоста и заявява в ООН, че зад атаките от 11 септември стои правителството на САЩ. С това си навлича омразата на Израел и Вашингтон и дава основание на американската администрация да засили натиска си върху персийската държава.

На снимката: иранският президент Махмуд Ахмадинежад / Източник:Tasnim News Agency, CC BY 4.0 / Автор: Hamed Malekpour

Видео от YouTube дава сбит преглед на конфликта по иранската ядрена програма, като проследява неговите корени. Те стигат назад до Договора за неразпрострнение на ядреното оръжие, който дава право на подписалите го страни да развиват ядрени програми за мирни цели. Като страна по този договор Иран винаги е настоявал, че обогатява уран за енергийни нужди. Западът обаче твърдеше, че Техеран се цели много по-далеч: да построи атомна бомба. Експертните проверки и разузнавателните проучвания не успяха да докажат тезата на Запада.

През януари 2016 г. започва прилагането на Единния план за действие, приет от министрите на външните работи, участвали в преговорите за иранската ядрена програма. Затворена е още една обемиста и изпълнена с противоречия глава от летописа на ирано-американските отношения.

Техеран декларира, че е готов заедно със световните сили да участва в борбата с най-коварното предизвикателство на нашето време – джихадистката групировка ИДИЛ.