Как ще се отрази увеличението на МРЗ върху развитието на икономиката?

Двете страни на Националния тристранен съвет бяха гости в студиото на предавето. Представителите на работодателите - Кирил Домусчиев, председател на КРИБ и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Представителите на синдикатите - Пламен Димитров, президент на КНСБ и Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”.

Надявям се, че в крайна сметка след доста разговори, които сме провели с двата синдиката на най-високо ниво, че ще се върнем към тома, което принципно се бяхме разбрали в предходни наши срещи и в един директен диалог ще са разберем по какъв начин трябва да се определят минималните работнви заплати, да използваме някакви практики, да използваме 131-ва конвенция на МОТ, която дава горе-долу рамката, която трябва да се случи, за да може да спре този дебат, който всяка година се води, дали трябва да е 460, или 420, или да е 510, или по-малко, да има някаква формула, по която да се определят, за да не е вече тема и да концентрираме усилията си и ние и синдикатите към по-ползотворни за държавата и за икономиката неща.

А ще припмня само, че този дебат започна с боъкот на бизнеса на договарянето на минималните осигурителни доходи и тогава всъщност се беше поставил въпросът за минималната работна заплата да бъде облечена в един механизъм, който да е договорен между нас, за да можем да продължим диалога за минималните равнища на доходи в България. Смятам, че този елемент на диалога и на дебата отсъства вече - ние не говорим за минималните доходи, не говорим за минималните работни заплати по икономически дейности такива, каквито хората биха искали да ги видят и да се видят там, където те конкретно работят и говорим, но не със същия език както беше преди няколко месеца., концентриран е само в механизма за минималната работна заплата, който отне твърде много време и вече като че ли диалогът и консенсусът изгреждат миражен. Ние продължаваме да п редлагаме една простичка формула - не по-малко от досегашното ниво на минималната работна заплата и не повече от 50% от средната за годината, за която се отнасят.

Без минимална работна заплата. Вместо това договаряне на заплащане по икономически дейности, както е в половин Европа и там, където се практикуват тези начини на договаряне на доходите, всъщност средната заплата е с 60% по-висока, отколкото в страните, в които има административно определяне на минимална работна заплата, а безработицата е с 40% по-ниска и близо половината от трудещите се на ЕС живеят точно в такива държави. Много е добре да се водят преговори, целта е да се постигне споразумение и съгласие, но ако това е просто заради самите преговори, няма полза от такова губене на време. Сега например минималната работа заплата е определена в сердносрочната бюджетна прогноза за три години напред. Тоест ние сега ще водим преговори за механизма за 2021 г. ли? Очевидно някой се е договорил зад гърба на другия с третата страна.

Преди две години беше на посещение в България генералният директор на Международната организация на труда г-н Гай Райдър и тогава двамата с колегата Димитров поставихме пред него този въпрос за ратификацията на 131-ва конвенция на минималната работна заплата. Диференцираните минимални работни заплати по икономически дейности е предложение на КТ „Подкрепа” от 2005 година. Не се случва нищо ново по тая цялата тема въпросът е дали ще намерим начина да стигнем до него и да го опаковаме в подфодяща форма. По най-различни начини се определя минималната работна заплата в различни държави от ЕС, но тук е хубаво да кажем, че една държава като Германия преди две години си върна правото на правителството да има последната дума по отношение на минималната работна заплата. Ако сега в България ние завържем минималната работна заплата за сегашната средна, ние обричаме хората на бъдеща бедност.