Успяват ли партиите от управляващата коалиция да работят в по-голям синхрон помежду си в сравнение с началото на мандата?

Тази вечер в "Референдум" разговаряхме за това дали политическите сили в парламента са последователни в политиките, с които спечелиха депутатските си мандати или хроничните проблеми на държавата стопиха амбициите на партиите за бързото и трайно решаване на проблемите. Какви са отношенията в управляващата коалиция и в какво състояние е опозицията? Основният въпрос, по който Алфа Рисърч ще тества нагласите на обществото в реално време тази вечер, е според вас стабилна ли е управляващата коалиция.

В дискусията в студиото ще участват политолозите Антоний Гълъбов, Даниел Смилов и Татяна Буруджиева, социолозите Боряна Димитрова и Иво Христов и експертът политически PR Арман Бабикян.

Социологът Боряна Димитрова от "АЛФА рисърч" каза: "Обикновено пътят за решаване на сериозните проблеми е дълъг. Така че добре е да видим дали има дадени заявки за решаването, защото е доста претенциозно да кажем, че има проблем, чието решаване е непосредствено. Сериозните проблеми обикновено са натрупани в течение на много години. Там, където не са правени сериозни реформи в даден сектор, те се зъдълбочават, не се виждат признаци за тяхното решаване. Ако трябва да говоря за някои основни приоритети, за които бяха дадени заявки, в които вече очакваме да видим конкретезация с пакет от закони и със стъпки за тяхното решаване, аз бих откроила три сфери."

Димитрова конкретизира тези сфери: на първо място съдебната система - по-точно антикорупционното законодателство, на второ място - здравната система, която е "изключително невралгична" и на трето място - отпушването на еврофондовете и възможностите за по-ефективно използване на евросредствата.

Доц. Татяна Буруджиева, политолог: Най-големите дискусии бяха върху проблемните сфери. Какво се случи в съдебната реформа? Онова, което се дискутираше в парламента, по признание и на самия министър, е подготвено от служебния кабинет. Там има проблеми, които се коментират от много години насам. Тези проблеми са много ясни, но не се вижда никакъв хоризонт за отпушването им. Същото важи и за здравната система - по една много проста причина, а именно, че пари няма. Реформата сама по себе си и в едната, и в другата система не е започнала.

Антоний Гълъбов, социолог, НБУ, каза, че като че ли има едно усилие да се огледат ключовите сектори, в които трябва нещо да се промени. Има два много важни сектора, в които има заявка за начало на реформи. Единият без съмнение е системата за сигурност. Има внесени законопроекти и моделирана стратегия за реформи в Министерство на вътрешните работи. Другата е - промяната в пенсионната система. Тези първи четири месеца на управлението изглеждат като опит за оглеждане на терена и за подреждане на онова, което има да се свърши. Тази реформа заседна между либералния и социалния модел. Истината е, че цялата ни публична сфера е блокирана между двата модела и търпи негативите и на двата модела, без да може да работи.

Арман Бабикян, експерт по политически пиар, е убеден, че сега не е време за заявки: "Говорим за заявки и за продължителния период от началото на работата на този кабинет. Аз мисля, че времето за заявки е предизборният период. Това е моментът, в който дадена политическа сила или политичиски сили дават заявки и обикновено имат, чрез екипите от професионалисти, които стоят във всеки един сектор в съответните партии, готови, работещи схеми за изход от дадената криза или поне за начало за работа в тази посока". В нашия случай минаха 4 месеца от началото на този кабинет и продължаваме да си говорим за заявки, за декларации, за размахани пръсти от парламентарната трибуна, добави Бабикян.

Според политолога Даниел Смилов всяка ситуация се преборва с последователни политики. Трябва да се разгледа въпросът дали този политически формат има капацитета да извършва реформи, конструиран ли е достатъчно добре, за да си позволи да извършва реформи. Въпреки трудностите и недоразуменията към този момент можем да обобщим, че форматът работи и би могъл да осъществява реформи. Има какво да се желае от скоростта, с която се провеждат реформите. В някои от секторите са направени сериозни заявки. Един от големите въпроси е дали този управленски формат е готов да следва реформаторска логика или има силни места на колебания.

Социологът Иво Христов не смята, че парламентарният контрол е сериозно нещо. Според него българските избиратели едва ли имат представа кого пращат в парламента. Доц. Христов е песимист за осъществяването на реформи: "Реформи няма да има. Реформите са една "дъвка", която е предназначена както за частична вътрешна, а най-вече за външна употреба. Разбирайте  Брюксел. Реформи няма да има не, защото това са едни лоши хора, които не искат да се реформират, а защото, ако трябва да се правят сериозни реформи, това означава да се заеме позиция и да се нарушат интереси".