Живот под рева на самолетите

Предаване: Денят започва

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Пусти улици, празни къщи, всичко е замряло под рева на излитащи самолети. Упадъкът в Гусенвил настъпва, когато през 70-те години на миналия век започват да строят модерното летище Роаси Шарл де Гол - навремето най- голямото в Европа. Една от пистите за излитане е недалеч от селцето, станало жертва на модернизацията. Мнозина пожелали да напуснат селото, а летищните власти били принудени да изкупят къщите им. Така от 1000 мести жители, останали 300. Но Филип е от хората, които не се предават.

Филип Виейар, местен жител: Останалите са 300 - 350 жители. Но ако се вгледате в изоставените къщи, ще се почувствате като в призрачно село. Трябва човек да открие местата, където животът все още тече. Целта ни е да съживим това място.

Местните хора привикват с шума на двигателите.

Салваторе Магистро, местен жител: Приятели, които понякога остават да пренощуват, се оплакват, че не могат да спят от шума на самолетите. Но ние - също като хората, които живеят до ЖП линия или нещо подобно - забравяме за шума и вече не го забелязваме.

Вероник, местна жителка: Свиква се, какво да правиш! Спя добре нощем, дори на отворени прозорци.

Филип е решен да вдъхне нов живот по опустелите улици.През 2009 местната община откупува къщите обратно за символичната сума от 1 евро. Но ремонтирането на полуразрушените къщи е твърде мащабно начинание. Възникват и други идеи - селото да приюти артистични занимания, занаяти или писатели... Засега без успех.

Филип Виейар, местен жител: От 70-те досега самолетите станаха не толкова шумни. Преди когато минаваха, трябваше да прекъснеш разговора си па улицата, не можеш да се обадиш по телефона, не можеш да гледаш телевизия. Сега е по-добре.

Междувременно въздушният трафик търпи промени и броят на самолетите над покривите на Гусенвил значително намалява. Филип е убеден, че селото има бъдеще. Остава му да намери повече съмишленици.