5-и годишен форум "Отговорни производители": Продоволствена сигурност, доверие и потребителско изживяване

Всички участници в първи панел на провелия се днес на 5-ия годишен форум "Отговорни производители" се обединиха около тезата, че климатичните промени се случват пред очите ни и трябва бързо да се адаптираме към тях, като в същото време се търсят и прилагат решения за избягване на бъдеща продоволствена криза.

Кирил Вътев, основател и съдружник в "Тандем-В" ООД, припомни някои от кризите, които страната ни изживя. По думите му от 1992 г. има три законопроекта, внесени в НС за Закона за браншовите организации. „Оттогава досега съм участвал в поне 4-5 такива законопроекта, но има само един, който успя да стигне до комисия“, уточни Вътев и добави "Политиците нямат никакъв интерес да има гражданско общество. Нямаме нито една браншова организация в България".

„Държавата трябва да бъде отговорна. Няма държава, която да няма добре развито аграрно общество. Ние имахме добро стратегическо планиране към аграрния сектор и не знам защо успяхме да го погубим", посочи председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища, Владимир Иванов. Той отчете, че в момента има известно успокояване на цените на пазара, дължащо се най-вече на сезонни фактори като даде за пример срива на цените на пшеницата и на царевицата, както и задържане в цената на захарта. По думите на Владимир Иванов, донякъде се е повишила и потребителската култура. "Търсенето не е за подценяване, но това няма да разреши глобалните проблеми", уточни той.

„Преди 50 г. си мислихме, че ресурсите са неизчерпаеми, но последствията започват да се появяват доста бързо - за 50 г. унищожихме 70% от биоразнообразието, всяка година губим 50 млрд. дървета", посочи Иванка Стойнич, мениджър „Устойчивост" на "Нестле" Югоизточен пазар. „Системата ще колабира", предупреди тя и представи нова концепция, която "Нестле" започва да развива в глобален план - т.нар. регенеративно земеделие. Цялата верига на стойност на "Нестле" преминава през няколко етапа - земеделие, снабдяване на суровините, обработване на суровините, опаковане, логистика и доставка, за да достигнат до потребителите. След подробен анализ на ситуацията от "Нестле" стигат до заключението, че само първите два етапа допринасят за 90% от парниковите емисии, дължащи се на производствената дейност на компанията. „Ние от "Нестле" помислихме как да отглеждаме продукцията си и стигнахме до решението - регенеративно земеделие", каза Стойнич.

Повече контрол и прозрачност ще върнат доверието на потребителите – са сред основните изводи на участниците в панел „Чиста храна - качество на храните“. В началото модераторът Елисавета Якимова, зам.-главен редактор на списание „Мениджър“, представи данни от специално изготвено за форума онлайн прочуване на агенция „Прагматика“, според което 92% от анкетираните изпитват съмнения в качеството на хранителните продукти. Над 60% не вярват в ефективния контрол, силно са притеснени от разрешените производствени практики и употребата на одобрени, но притеснителни, субстанции и вещества, а 72% мислят, че качеството се е влошило през последните години. От извадката става ясно още, че потребителите категорично предпочитат хранителни продукти, произведени в България.

Панелът започна с презентация на Иван Иванов, ръководител в направление „Плодове, зеленчуци и цветя“ в „Кауфланд България“. „За 17 г. „Кауфланд България“ има 63 магазина с близо 1 млрд. и 700 млн. инвестиции в дълготрайни активи. Разположени сме в 35 града и имаме около 932 млн. изплатени заплати. Част от ангажимента е да предлагаме повече български продукти, защото клиентът търси такива“, каза Иванов. „87% от артикулите на „Кауфланд България“ се предлагат от български доставчици. Той заяви, че от компанията са инвестирали близо 1 млн. лева за година в изследване на качеството. „Нашите производители получават сигурност, тъй като договорът, който подписваме с тях, гарантира изкупуването на продукцията, заложена в него. Избираме заедно с тях продуктите и сортовете. През целия път – от засаждането до самата беритба, правим одити“, обясни Иванов. Той отбеляза, че миналата седмица от компанията са провели първата си АгроАкадемия, в която са се включили над 20 български производители. „Всички те се запознаха с тенденции на пазара и им показахме реална имплементация на процеса в централен склад. Оттук ще имаме нови ползотворни партньори, с които ще оперираме български продукти“, каза Иванов.

Галя Викьова, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, заяви, че към този момент са извършени около 740-50 проверки от началото на засилените проверки, като акцентът е върху яйцата, агнешкото месо, козунаците и боите.

„Мисля, че установените несъответствия са по-скоро обичайните, които се срещат – необявен произход на витрина на месото, недобри условия за съхранение, изтекли срокове. Малко са актовете за установяване на административни нарушения Изводът е, че бизнесът се опитва да спазва това, което е разписал, в системата си за самоконтрол“, категорична е тя.

По думите на Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство в България, произвеждаме около 40% от българското птиче месо и около 30% от свинското, а останалото е внос. „Сами можем да си направим сметка колко пъти виждаме украинско или полско месо. Почти всичко обаче е представено като българско, като причината е, че като влезе през митницата, отива в цехове за транжиране, след което се преработва и преетикира, влизайки на пазара като българска стока“, заяви Божанков. Според него това е голям проблем и той трябва да бъде разрешен, за да се повдигне доверието на българския потребител. В разговора Даниел Божанков обяви, че в момента се създава обединение, което да бъде гарант за качеството - „Български обединени птицевъди“ - с цел предлагане на по-качествени продукти и скъсяване на пътя до крайния потребител.

Според Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“, потребителят има тежка задача, защото той не е единен субект. „Ако повече хора вярват в даден знак за качество, съвсем скоро ще се появят други, защото ще видят, че това работи“. Николов смята, че от тази ситуация ще излезем с търпение и упорство.

Добрите примери за успешен малък бизнес, пробивите на пазара и изграждането на бранд позициониране бяха основни акценти в третия дискусионен панел.

"Не е лесно един малък нишов български продукт да се наложи на международните пазари. Ключът към успеха да създадеш нещо, в което истински вярваш, нещо, в което вярваш, че си експерт и специалист и да го направиш по такъв начина, че да успееш да видиш потенциала му напред.“ Това сподели пред аудиторията на форума Светла Лесова, основател и изпълнителен директор на „Видас Къмпани". Продуктът на компанията стартира през 2020 г., но след първоначалната турбуленция колелото се завърта в правилната посока. „Нещото, което ни даде предимство, беше добрата ни експертиза., разказа Лесова.

„Нашият път беше сходен с този на Светла Лесова. Когато един предприемач се заеме с подобно начинание, е важно да има предишен опит в тази сфера. Този процес, разбира се отнема време. Аз не стартирах с бизнес план да превзема света или да правя печалби. Започнах с една кауза - да промотирам чистата здравословна храна, да помогна на моите приятели пчелари тяхната продукция да се изкупува на достойна цена, а потребителите навън да видят, че България има качествени и добри продукти.", разказа Биляна Лаундс - Николова, основател и управляващ директор на "Мелифера" АД.

"Когато става въпрос за бранд и позициониране, класическите теории и фокусът върху продукта и цената винаги са имали ключово значение. Но ние все по-уверено навлизаме в едни времена, в които позиционирането върху клиентското изживяване е изключително важно.", обясни доц. д-р Кристиян Постаджиян, преподавател по реклама, зам.-ректор по учебната дейност в НБУ. Според него е важно бизнесът да познава своите потребители. Нещо повече – той посъветва производителите да общуват с потребителите, тъй като това ще им помогне да изградят пълноценни взаимоотношения с тях.

На въпрос какви са тенденциите на иновативните храни, Светла Лесова отговори, че историята на марката е много важна. "Когато една марка отговори на проблемите на потребителите, тогава тя резонира с тях и пречупена през призмата на решение на даден проблем, набира скорост. Човек трябва да се чувства спокоен от избора, който прави“.

Потребителите искат по-чиста храна, категорична беше Биляна Лаундс. Тя посочи, че като резултат от пандемията, хората са повишили своята осведоменост за храните, които слагат на масата.

"Пазарът би трябвало да търси различни елементи в своите послания. Съвременната марка трябва да разчита на различни канали на комуникация, на различни точки на допир между бранда и потребителите. Подчертаването на различното е важно за доброто позициониране на бранда, а креативността в маркетинга е важна в този аспект", подчерта доц. д-р Кристиян Постаджиян.

Ексклузивен партньор:
Kaufland

С подкрепата на:
Nestle, Тандем, Lirex

Институционални партньори:
Сдружение ,,Храни и напитки" , Асоциация на земеделските производители в България, Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара; Германо-Българска индустриално-търговска камара

Медийни партньори:
BTV , Dir.bg, AGROTV , BNT , Agri.bg