Изабел Юпер

"Не знам дали някога сте си казвали , че искате да бъдете актьор. Това вероятно е повече социална функция, защото вие сте актьори и живеете, независимо от това..."

Изабел Юпер

Изабел Юпер е родена на 16 март 1953. в Париж, но е прекарала голяма част от детството си в Аври. Тя е най-малката от пет деца в семейството на инженера Раймон Юпер и учителката по английски език Аник. Изабел има три сестри и един брат - режисьорката Каролин Юпер, актрисата, сценаристка и режисьорка Елизабет Юпер, Жаклин и Реми.

Насърчавана от майка си, Изабел Юпер следва в Консерваторията във Версай и печели Наградата за актьорска игра в постановката по Алфред дьо Мюсе - "Каприз". Завършва блестящо Националната консерватория по драматични изкуства в Париж, последвано от забележителни театрални изяви в "Месец на село" по Тургенев и с главната роля в "Медея" по Еврипид...

Филмовия й дебют е през 1971 като Ани Смит в "Бар на кръстопът".

Много скоро Юпер става една от водещите актриси на поколението, с впечатляващи роли в значими филми на големи режисьори. Тя е момичето, предадено от наивната си вяра в любовта, във филма на режисьора Клод Горета - "Плетачката на дантели"(1977). После е проститутката в "Да се спасява всеки, както може" ("Животът", 1980) на Жан-Люк Годар. А също и жената от висшето общество, обсебена от физическо привличане към млад уличник в "Лулу" (1980) на режисьора Морис Пиала. Собственичката на публичен дом във фаталистичния филм на Майкъл Чимино "Вратата на рая" (1980) е американският й дебют.

Поразителна е с трагичната красота на Виолета в "Дамата с камелиите" (1981, реж. Марио Болонини).

Изключително градивно е партньорството й с режисьора Клод Шаброл в поредица от филми:

"Виолет Нозиер" (1978) - с ролята на млада жена, убила своите родители;

В "Мадам Бовари" като нещастната Емма Бовари, в "Женски истории" (1988) - като Мари Латур, последната жена, екзекутирана във Франция чрез гилотина, за незаконни аборти;

В "Церемонията" (1995) - като подмолната пощальонка Жан.,

В "Край на залаганията" (1997) - като изкусителната измамница Бети...

Изабел Юпер е актрисата с най-много филми в Официалната селекция на Фестивала в Кан и една от четирите актриси, спечелила Наградата за най-добра женска роля два пъти - за "Виолет Нозиер" (1978) и за "Пианистката" (2001). /Другите три актриса са Ванеса Редгрейв, Барбара Хърш и Хелън Мирън/.

Юпер е и най-номинираната актриса за "Сезар" и след 13 номинации печели Наградата за филма "Церемонията" (1995, реж. Клод Шаброл). Член е на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1984 и Председател на журито в Кан през 2009.

Киното не прекъсва връзката на актрисата с театъра. Ролята й в постановката "Хеда Габлер" по Ибсен печели възторжените отзиви на критиката и Наградата на Фестивала "Мостра" във Венеция" (2005).

Началото на ХХІ век за Изабел Юпер започва с роля в "Сен Сир" (2000, реж. Патрисия Мазюи) и с шокиращата история на гениалната и мазохистична, сексуално детерминирана учителка по пиано в световно обсъждания филм на Микаел Ханеке "Пианистката" (2001).

Снима с Катрин Фро трагикомедията "Скарани сестри" (2004). Появява се като Ан във "Вила Амалия" (2009). Заминава за Париж като Брижит в "Парижки лудории" (2014, реж. Марк Фитуси). катастрофира като фотографката Изабел в "По-шумно от бомби" (2015);

Подготвя се за големия реванш в трилъра "ТЯ" (2016, реж. Пол Верховен)...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

"Не знам дали някога сте си казвали, че искате да бъдете актьор. Това вероятно е повече социална функция, защото вие сте актьори и живеете независимо от това - по-важно е как да оцелееш, да съществуваш по този начин. Аз мисля, че да бъдеш актьор означава повече как да приемеш факта, че не можеш да правиш нищо друго, освен да представяш своя талант. Начин да покажеш, че не си способен за друго. Да кажеш "Аз искам да бъда актьор" е като да кажеш "Не мога да правя нищо друго, затова нека опитам да бъда актьор"..."

"Не се опитвам да симпатизирам на моите героини, а да съм съпричастна. Да разбирам. Ако им симпатизирам, ще направя от тях идеализирани романтични образи, което не искам. Не ги идеализирам, а създавам нормални герои, невинаги симпатични, но такива, каквито са. Мисля, че правя това във филми, създадени под формата на въпрос, а не на отговор. Те се опитват да представят отворено понятие и всеки субективно да намери своя отговор за това..."

ЗАД КАДЪР:

- Юзабел Юпер свири на пиано;

- записва музикален албум с френския рок-изпълнител Жан-Луи Мура - "Мадам Дешулиер", изпълнявайки лирични балади по поемите на малко известната авторка от ХVІ век Антоанет Дешулиер. Албумът излиза във Франция на 26 март 2001;

- майка е на три деца - Лолита, Ларинцо и Анджело, всички от един брак с Роналд Шама, режисирал актрисата Юпер в "Миланска нощ" (1987);

- участва заедно с дъщеря си Лолита Шама в три филма - "Модерен живот" (2000), "Малина" (1991) и "Женски истории" (1988);

- приятелка е с Ким Катрал;

- занимава се с фотография;

- обсъждана е за ролята на Холи Хънтър в "Пианото" ....

Златна Романова

"Край на залаганията"

"Церемонията"

"По-шумно от бомби"

"Парижки лудории"

"Мадам Бовари"

"Вила Амалия"

"Госпожа Хайд"

"Скарани сестри"

"Пианистката"

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад