Референдум - 18 ноември 2014

Темата в Референдум тази вечер: Да се съкрати ли разходът в актуализацията на бюджета, за да не се надвиши допустимият от ЕС праг от 3% дефицит?

В дискусията участваха представители на всички парламентарно представени партии.

Диана Йорданова, депутат от ГЕРБ, член на временната комисия по бюджет и финанси,  подчерта, че на практика с тази актуализация на бюджета днес се узаконяват всички разходи, които са били извършвани през 2014 година и те се финансират - нито повече, нито по-малко. Оправдаха се нашите опасения, които изразихме още при бюджетна процедура 2014 по това време миналата година, каза тя. Избягване на процедурата по свръхдефицит би могло да стане за сметка на нашите съграждани, на българските фирми, тоест ако не бъдат изплатени задълженията към фирмите по сключени вече договори в течение на годината, това донякъде би намалило този процес над 3%. От друга страна можеше, ако разбира се  разчитаме само на това, което имаме като рамка, да не се платят заплатите на служителите в МВР и на Пожарна безопасност, затова там се налага всъщност ние да гласуваме сума от 130 млн. лв., защото законът за МВР, който беше приет през изминаващата година, за съжаление беше финансово необезпечен. трябва да дадем отговор и на всички хора, които разчитат на социални помощи, защото сумата от 50 млн., която е заложена в самата актуализация, касае социалните плащания, поясни Диана Йорданова.

Жельо Бойчев опонира, че ако ситуацията в страната е била толкова апокалиптична, е трябвало да кажат на служебния премиер Близнашки да спре да харчи. Бойчев заяви, че служебното правителство е похарчило непредвидени 300 млн.  За бедствията още правителството на Орешарски е прехвърлило 50 млн. в междуведомствената комисия за бедствия и аварии. БСП лява България днес не подкрепи актуализацията на бюджета с ясното разбиране, че можеше да има други параметри и спорът беше за тези параметри. Не видяхме никакви усилия за оптимизация на разходите и да бъдат предприети мерки за събиране на приходите в администрацията, подчерта Жельо Бойчев. Тези цели бяха заложени в началото на 2014 г. от нас и не считаме, че така леко трябва да се отказваме от тях, каза той. Считаме, че навлизането в процедура на свръхдефицит е опасно, много лош сигнал към международните пазари, особено сега, когато искаме да направим една емисия, ще влоши макроикономическите показатели на страната и инвестиционната среда, обобщи депутатът от БСП.

Надвишаването на 3% дефицит е важно да бъде епизодично и да е само за тази година, защото това е много лош сигнал към външните и вътрешни инвеститори, това е сигнал за нестабилност на България, заяви Мартин Димитров от Реформаторския блок и припомни, че тежкото финансово състояние на Гърция дойде след 10 години на подобни дефицити. Затова  Реформаторският блок постави ключовото условие пред кабинета, че ще подкрепим този свръхдефицит тази година срещу ангажимент 2015 дефицитът да бъде овладян и да бъде под 3%.

Според нас не само е възможно,  но е необходимо и задължително да не реализираме такъв дефицит, заяви Алиосман Имамов, заместник-председател на НС и депутат от ДПС. Той припомни, че бюджетът за 2014 е изготвен  и се изпълнява по новия закон за публичните финанси. Там има ясно разписани ограничения, особено в гл.2 за фискалната политика.  Част от тези ограничения са по отношение на дефицита, поясни Алиосман Имамов. Тук говорим за дефицит на касова основа, има изисквания по отношение на дефицит на начислена основа и най-вече изисквания по отношение на т.н. структурен дефицит, защото Европейската комисия наблюдава най-вече този структурен дефицит, поясни депутатът от ДПС. Проблемите с разходите е трябвало да се решат с преструктуриране на разходната част, без да се увеличава дефицитът, заяви той.

Емил Димитров от Патриотичния фронт зададе въпроса защо правителството на Орешарски не реши проблемите до август - да няма дефицит, да няма проблеми с КТБ и като дойдат сега изборите един нов кабинет да няма тези проблеми. Ние до този момент не знаем била ли е КТБ банка или е била пирамида, или е била партийна касичка, заяви Емил Димитров.

Илиан Тодоров от АТАКА поясни за зрителите, че този дефицит означава, че разходите надвишават приходите. България е една колонизирана държава, заяви той и поясни, че нямаме действаща икономика, не можеш да разчиташ само на данъци или от митници да пълниш държавния бюджет, не може да си дадеш електроразпределителните дружества, златодобива, водните ресурси, всичко да си дадеш на чуждите фирми, да плащат най-ниския данък в целия ЕС и да кажеш: Ще съберем отнякъде пари, заяви депутатът.

Кирил Цочев от АБВ обясни, че този дефицит идва от силно намалена приходна част с 1 млрд. и  62 млн.лв. - главно от 670 млн. от ДДС от внос, където има и обективни причини - намаляване цената на петрола на световните пазари, имаме неизпълнение на 318 млн. от акцизи, които идват от митниците, както и от корпоративния данък - 79 млн. Към тях трябва да добавим завишените разходи, които са неизбежни от закона за бюджета.

Георги Ковачев, депутат от БДЦ, подчерта, че тяхната парламентарна група е гласувала "въздържал се" при актуализацията на бюджета. По отношение на дефицита процедурата е ясна, тя е разписана от европейските институции и ние не виждаме абсолютно нищо страшно, защото ако погледнем през последните 5 години много от водещите икономики в Европа са излизали в дефицит.

Вижте цялата дискусия.