След атентатите в Париж, може ли да се смята, че ние в България сме относително защитени?

Тази вечер в "Референдум" дебатът беше на тема “Бюджет и сигурност“.

Как да отговорим на заплахата от тероризма, надвиснала над Европа? Повече пари или по-ефективна охрана навсякъде е нужна, за да укрепим сигурността в държавата? Ще се наложи ли да затваряме граници? Може ли България да стане част от широка коалиция срещу Ислямска държава? Въпросите са продиктувани от сложната международна обстановка след атентатите в Париж, днешната новина за свалянето на руския самолет от Турция, срещата на НАТО във връзка с това и произтичащите последствия за международната сигурност от подобни инциденти.

Достатъчни ли са парите, които бюджетът за 2016-а  отсъжда за сигурността на държавата. С това е свързан основният въпрос на Арфа рисърч: След последните събития, трябва ли да се увеличат допълнително предвидените средства в “Бюджет 2016″ за сектор “Сигурност”?

В дискусията потърсихме мненията на представители на шестте политически сили в парламента.

Разговорът започна с коментар на гостите на новината на деня. По отношение на последствията от свалянето на руския самолет като цяло участниците се обединиха около мнението, че трябва да се прояви сдържаност и, както призовава на НАТО днес, да се оповаваме на дипломацията.

Валентин Радев – депутат от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по отбрана смята, че най-важното за националната сигурност сега е състоянието на държавата. Той изтъкна коалицонното правителство като един от стълбовете на стабилността в държавата. Освен това на Съвета за национална сигурност при президента бяха предложени мерки за сигурност във връзка с глобалната ситуация. По думите на Радев у нас са в сила достатъчно мерки за сигурност. Той посочи факта, че още преди събитията в Париж, парите за сигурност са били заложени в бюджета за следващата година.

Таско Ерменков – депутат от "БСП лява България", опонира на Радев, че парите за сектор "Сигурност" са с 18 милиона по-малко, отколкото в 2014 г. Нашата сигурност той сравни с позицията не "да си прав и стабилен, а легнал, защото няма къде да паднеш повече". Тази сигурност, според него е свързана с два аспекта. Първи - външнополитически, в който България носи всички разходи като външна граница на Европа по отношение на опазването й от имигрантски /джихадисти, терористи, без това да получава признание от Брюксел. Тук отбеляза бавенето на приемането ни в Шенген. Втория аспект на сигурността Ерменков обвърза със социалното положение на българите: колкото по-беден е един народ, толкова по-податлив е той на екстремизъм.

Борис Станимиров – депутат от Реформаторския блок и заместник-председател на Комисията по външна политика, е убеден, че три поредни правителства вършат това, което е трябва - охраняват нашата граница като граница на България и кто външна граница на Европейския съюз. Брюксел не чул нашите призиви за обща политика за охрана на границите, дори ни упреквали, че "прекалено сурово охраняваме границите и че не било хуманно". Според депутата реформатор България една от страните с адекватно поведение в тази криза.

Янко Янков – депутат от ДПС и заместник-председател на Комисията по отбрана смята за важно да бъде дефинирано понятието "опасност" за страната. Ако за големите европейски държави голямата опасност са терористичните актове, в България опасността като понятие е доста по-широко. При увеличаване на бежанския поток ще дойде опасност от демографско преструктуриране в държавата, промени, които могат да прераснат в конфликти. Комплексно предложеният бюджет за 2016 г., по думите на Янков, не генерира стабилност, защото в такава ситуация той трябва да генерира растеж и да дава възможност на българските граждани за по-добри доходи и развитие.

Красимир Каракачанов – заместник-председател на Народното събрание и депутат от Патриотичния фронт и лидер на ВМРО е убеден, че със свалянето на руския самолет Турция се опитва да саботира създаването на общ фронт срещу Ислямска държава. А що се отнася до България и дали тя е застрашена от ислямски екстремизъм, Каракачанов припомни атентата на летището в Сарафово. По отношение на средствата за сигурност, трябва да се мобилизират всички политици. Лидерът на ВМРО изтъкна един от мотивите на партията му да подкрепи кабинета "Борисов" - именно, да се изградят защитни соръжения по границата, т. нар. ограда. И това става, макар и не с темповете, които са необходими. Макар бедна и слаба държава, ние имаме още един инструмент - член сме на НАТО и на Еворейския съюз. Затова Каракачанов призова България да бъде генератор за една нова политика на съюза към ефективна защита на европейските граници.

Светослав Белемезов – депутат от АБВ, е убеден, че е крайно време за съвременен анализ на темата сигурност - в Европа, България, Русия, САЩ, Близкия изток. Той определи като най-сериозни предизвикателства към Европа и България са миграционната криза, тероризмът и заплахите от бедствия. В този контекст ролята и позициите на българските политици трябва да бъдат преосмислени. Във външнополитически план трябва да осъзнаем България като външна граница на Европейския съюз и да имаме своя позиция в този аспект, добави Белемезов.