Спирането на обществени поръчки ще доведе ли до повече прозрачност и спазване на правилата?

В предаването вижте:

Темата на предаването тази вечер са обществените поръчки. В последните седмици се спират търгове с аргумента, че трябва да се проведат по правилата на новия закон. Дава ли това гаранция, че няма да има злоупотреба с държавни пари, без да означава голямо забавяне в реализирането на важни проекти. Очаквате ли, че в бъдеще обществените поръчки ще бъдат възлагани по-прозрачно и при стриктно спазване на правилата? Това е основният въпрос, на който "Алфа Рисърч" тества обществените нагласи тази вечер.

Гости в студиото на "Референдум" тази вечер са: Гинка Чавдарова - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, инж. Иван Бойков - изп. директор на Камарата на строителите в България и зам.-председател на КРИБ, Евгений Кънев – финансист и инвестиционен консултант, Емил Хърсев – финансист, Стойчо Стойчев – политолог, Петър Бакърджиев - председател на УС на Института за правни анализи и изследвания .

Гинка Чавдарова - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините: Спрените поръчки са големи и са главно на централната власт, но вече има и случаи от общините. За общините този въпрос би трябвало да го разглеждаме не от гледна точка на интереса на възложителя, а от гледна точка на хората, защото обществената поръчка е за това как по най-добър начин да се похарчат парите на хората. Когато има ясно изразено силно обществено недоверие към определен вид поръчка, при липса на по-добър инструмент, спирането е инструмент, който трябва да се ползва.

Инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: Трябва да се отчита отражението на спрените поръчки върху бизнеса, защото ако продължим така, ние ще закрием работни места. За мен една от основните причини за спирането на поръчки е липсата на средства за покриването им към момента и търсенето на варианти за икономия на средства. Другата причина е, че на някои места заданието не е добро и трябва да се преработи.

Евгений Кънев – финансист и инвестиционен консултант: Обществените поръчки в момента са фундаментът на целия политически модел. Законът за обществените поръчки, както се е развивал във времето, е влияел на политическия модел. Поради това, че не сме страна, която е отличничка в прозрачността на процедурите, нормално е да има изострено обществено мнение за това как се изразходват тези средства. Възможността възложителят да влияе върху изпълнителя винаги ще оставя съмнение върху провеждането на самата процедура.

Емил Хърсев – финансист: Каквато и процедура да се направи, съмнението за влияние на възложителя върху изпълнителя няма да отпадне. С прекратяването на вече спечелени търгове и завършени процедури ние само ескалираме тези съмнения и те нарастват в пъти, защото самата държава си признава нещо, което не е доказано на никакво ниво. С лека ръка се жертват разходи на фирми, които са участвали в тези поръчки. Това е и траен отпечатък, който бележи решението на чуждестранните изпълнители, които не биха поели риска да губят време и пари. Това е деморализация на цели колективи да участват в търговете.

Петър Бакърджиев - председател на УС на Института за правни анализи и изследвания: Има ли сянка на съмнение, тя е върху всички поръчки. Ние имаме проблеми с обществените поръчки не от вчера. Официално регистрираните проблеми от контролните органи ескалират от 2000 година. В общественото пространство отдавна е генериран заряд с напрежение по отношение на тези обществени поръчки и това е естествено, защото чрез тях се разпределят и националните средства, и тези, които получаваме като помощи от ЕС.

Стойчо Стойчев – политолог: Базовото недоверие на хората идва от бруталното навлизане на корупционни практики в институциите във всички сфери на държавната власт. Ако правителството спира публични търгове на такава голяма стойност, очевидно то признава, че има проблем с режима на обществените поръчки. Трябва да разберем обаче каква е причината за това - дали е борба с корупцията или някакво боричкане на организирани мрежови престъпни интереси.