20 години от 10 януари 1997

Тази вечер в Референдум:

20 години от 10 януари '97-ма! Какво се случи, докъде стигнахме и накъде отиваме? Какви са очакванията Ви за развитието на България в политически аспект през 2017 година?

В студиото: политолозите доц. Александър Маринов и Антоний Гълъбов, социологът Кънчо Стойчев, икономистът проф. Ганчо Ганчев, Стояна Георгиева – главен редактор на „Медиапул”, и директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

Проф. Ганчо Ганчев, заместник-министър на икономиката /1995-1997/: „Аз тогава бях не само заместник-министър на икономическото развитие, но бях преди всичко председател на Агенцията за програмиране и развитие и трябва да кажа, че в някаква степен ние предвиждахме тези събития. При тази политика макроикономическа, която се провеждаше от Министерстовото на финансите и Централната банка, хиперинфлуацията беше неизбежна, дори лично аз съм предвиждал при различни съвещания, че това ще доведе до парламентарна криза и предсрочни избори, т. е. нещата бяха някак си предопределени, но тогава за първи път видях, че политиците не са склонни да слушат мненията на експерти.“

Доц. Александър Маринов: „Ненаучен е въпросът, че властта се дава от народа, за да бъде използвана, за да се решават неговите проблеми, а не някакво природно явление или нещо, което се ползва до откат. Този урок е ненаучен и ние виждаме множество поредни правителства, които в един момент под една или друга форма или степен се самозабравят. Може би изхождайки от предпоставката, че няма да се повторят такива тежки събития, но не бива да се смята за гарантирано, тъй като и в други периоди е имало подобни прояви. Така че докато българската политическа класа не се научи да се държи и да разсъждава като слуга на народа, т. е. като служители, които временно са получили властта, за да свършат някаква работа, не сме гарантирани против такива събития.“

Антоний Гълъбов: „Имаше ясен отказ от водене на каквито и да било преговори. Всъщност в началото на декември вече бяха изчерпани практически всички възможности срещу тогавашното мнозинство. Международните експерти смятаха, че в България и въвеждането на валутен борд няма да спаси нещата. Тогава г-н Виденов подаде оставката на правителството“, върна се назад политологът Антоний Гълъбов. „Всеки, който си мисли, че може срещу народа си да извади танкове, трябва да знае, че няма място в демократичния и политически живот“, категоричен бе той.

Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика: „Ако погледнете всички кризи от 89-та година насам, през които сме минали, се вижда един общ признак и това е имали някъде между 6 и 8 месеца загуба на социален диалог, т. е. спре ли социалният диалог, следва някакъв политически катаклизъм. Нямаме криза, при която да нямаме такава загуба на диалога. Това е и една от причините за хиперинфлуацията, освен макроикономическите причини разбира се, загубата на доверие. Загубено доверие в лева, загубено доверие в управлението, това е единственият случай в нашето икономическо развитие може би от 50-те години насам, в който момент започнахме да плащаме заплати всяка седмица, за да може поне малко да бъде спасено от покупателната способност.“

„Тогава властите доведоха полицейска подкрепления от провинцията, за да се справят с протестиращите и всъщност, когато започна извеждането на депутати от парламента с автобуси, десетки протестиращи, сред които журналисти и депутати от опозицията, бяха бити."

„Тази политическа криза беше резултат преди всичко на много дълбока финансова икономическа криза, благодарение на това, че нямаше съвършено никакви реформи, че това, което беше започнало криво-ляво като някаква приватизация, беше замразено“, категорична бе тя.

Кънчо Стойчев, социолог, "Галъп Интернешънъл": „Проблемът изобщо не беше, че нямаше реформи, проблемът е много по-голям. Проблемът е, че се започнаха съвършено погрешни реформи. Какво започна да прави Виденов 95-та година? Вместо да започне да прави приватизация, тя е труден процес, не е честен, но трябва да се направи, те започнаха да помпат вече амортизираните предприятия, тъй като едно предпритие, ако шест години не е инвестирано в него, то и ново да е било, и силно да е било, т. е. то вече е съвсем друго, те започнаха да помпат предприятията, които бяха държавни, с нашите държавни пари през банките и фалираха едновременно и предприятията, и банките.“