Как бихте приели вътрешните разногласия в партията, която подкрепяте?

Дискусия за вътрешнополитическите противоречия и това, което показват за кондициите на партиите. Как ще повлияят разногласията върху интереса на хората за кого да гласуват? И има ли смислено политическо говорене преди евровота? В студиото бяха социолозите Марчела Абрашева, Юрий Асланов, политолозите Антоний Гълъбов и Даниел Стефанов и социалният антрополог Харалан Александров.

Дали за хората има някой от известните до момента кандидати за евродепутати, когото харесват и за когото биха гласували с преференция – вижте от допитването на "Алфа Рисърч" в предаването.

В края на този тържествен ден, в който отбелязваме Търновската конституция и в който чухме силни думи и високи исторически оценки за политическата класа в България преди почти век и половина, се връщаме към реалността на днешния партиен живот. Поводи за този разговор има много - от една страна с наближаването на евроизборите се говори, че традиционно те не привличат голяма активност, но от друга - с поредицата политически скандали и вътрешнопартийни разногласия залогът изглежда все по-голям. Доколко това събужда интереса на избирателите?

Доц. Антоний Гълъбов, социолог и политолог, преподавател в Департамента по политически науки в Нов български университет: Най-важното е, че партийните листи са най-разбираемото послание за избирателите - самите личности, които са подредени в тях. В този смисъл както подреждането, така и самите фигури са послание към избирателите. Анкетата показва, че голяма част от хората са направили своя избор.

Юрий Асланов, социолог, управител на социологическа агенция "АФИС": От опит знаем, че тази анкетна оценка е подценена, но ние още не сме близо до предстоящето събитие, така че това е нормално. Радвам се, че дебатът за преференциите в Народното събрание приключи по този начин и хората ще имат възможност да ги упражнят, защото това е единствената форма на вътрешнопартиен протест.

Доц. Харалан Александров, социален антрополог, доктор по антропология: Смисълът на избора, който хората ще направят, включително и на преференциите, много зависи от контекста, в който ще се случат тези избори. По всичко личи, че той ще е доминиран от доста гневни чувства към цялата политическа класа.

Марчела Абрашева, социолог, регионален директор на агенция "Кантар", коятно наблюдава изборите в Европа: Ние говорим за избирателите в трето лице, но и ние сме избиратели. Случващото се през последните две седмици, за съжаление, подхранва скептицизма към политическото въобще. Не само скептицизмът обаче изчерпва нагласите на избирателите.

Даниел Стефанов, политолог от Европейския съвет за външна политика: Показаното в голяма степен показва тази все по-голяма дистанция между избирателите и тези, които биват избирани. В държави като нашата голяма част от хората смятат, че политическата система е счупена и не работи. Оттук и разбирането, че няма кого да изберат, защото хората, които се кандидатират, го правят, за да уредят живота си, се засилва.